Системи при гръбначните животни


Категория на документа: Биология



СРАВНИТЕЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СТРУКТУРНИТЕ И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ОТДЕЛНИТЕ СИСТЕМИ ПРИ ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ

Всички гръбначни животни имат голяма прилика в устройството си. Разнообразието е резултат от приспособяването им към различни условия а живот и към различен начин на движение.

Външно устройство. Формата на тялото на гръбначните е по-малко или повече удължена с ясно изразена двустранна симетрия. На тялото се различават глава, труп и опашка, а при представителите, които живеят на сушата, и шия.

Върху тялото са обособени придатъци - крайници. Някои от крайниците са единични, а други - двойни. Единични крайници имат безчелюстните и рибите. Това са опашната, гръбната и аналната перка. Гръбната и аналната перка поддържат равновесието на тялото, а опашната - движи и направлява тялото.

Двойни крайници имат всички гръбначни с изключение на безчелюстните. При представители, където крайниците липсват, те са изчезнали вторично. Двойните крайници на рибите са перки (една двойка гръдни и една двойка коремни), а на сухоземните гръбначни предните и задните п е т о п р ъ с т н и крайници. Двойните перки поддържат тялото в хоризонтално положение и само в някои случаи
изпълняват службата на гребла. Петопръстните крайници са съставени от три лоста, съчленени подвижно. Крайният лост завършва обикновено с пет пръста. Чрез петопръстните крайници тялото се повдига от земята и се движи.

Отвори на тялото. Върху предния край на тялото (коремно) се намира устата. При безчелюстните устата е кръгла, а при останалите гръбначни представлява напречен отвор. Над устата се намира една двойка трапчинки или отвори - ноздри. Само безчелюстните имат една ноздра. Над ноздрите странично са разположени очите, а зад тях ушните отвори (липсват при безчелюстните и при костните риби).
Зад ушите (странично) се намират симетрично разположени х р и л н и отвори (няколко самостоятелни отвори или един общ). Хрилните отвори липсват при сухоземните животни но се появяват през ембриогенезата им. Към задния край на тялото на границата между трупа и опашката (където има такава), се нами-
ра аналният, пикочният и половият отвор. При представителите на едни класове пикочният и половият отвор са свързани в общ пикочно-полов отвор, а при другите в долната част на смилателната система те се вливат в общ отвор -
к л о а к а. При някои риби (Пъстървови и Есетрови) телесната празнина има два самостоятелни отвора - а б д о м и н а л н и отвори (роri abdominales).

Кожа. Кожата покрива външната повърхност на тялото. Тя изпълнява важни функции - чрез нея животното е в допир с външната среда, чрез нея възприема промените в средата и се приспособява към тях. Кожата участвува в обмяната на Веществата като допълнителен дихателен орган и орган за екскрещия. Тя служи също за запазванe на вътрешните органи от механични повреди, от промени в температурата, от химични въздействия, микроби и други.

Кожата на гръбначните животни се отличава от кожата на безгръбначните по това, че е съставена от две части: външна - e п и д е р м и с (с ектодермален произход), и вътрешна - дерма, или кориум

(с мезодермален произход. Епидермисът е винаги многослоен. Клетките от дълбоките му слоеве се делят непрекъснато. Епидермалните клетки образуват рогови вещества, от които се изграждат роговите люспи, перата, космите, ноктите и копитата, дермалните клетки образуват и кожните жлези. Те отделят екскрети - пот, мазнини, миризливи вещества и други. През време на зародншното развитие от епиидермиса на кожата започват развитието си нервната система и сетивните органи.

Дермата е дебел слой, който образува долната - по-голямата част на кожата. Той има влакнест строеж и е силно разтеглив и гъвкав, Съставен е от съединителнотъканни влакна и клетки. В него се отлага пигментът, който оцветява кожата, както и костно вещество, което образува люспите на рибите, костните плочки на влечугите и други. В дермата са разположени потните и мастните жлези, въпреки че те имат епидермален произход.

Мускулатура. Развитието на мускулната тъкан започва от мезенхимни клетки още в най-ранните стадия на ембрионалното развитие. Тези клетки се делят и навлизат между ектодермата и ендодермата. От тях постепенно се обособява мускулатурата, която при гръбначните се поделя на две - телесна, или париетална, и висцерална.

П а р и е т а л н а т а м у с к у л а т у р а изгражда мускулите на тялото и на крайниците. Тези мускули са съставени от набраздени мускулни влакна, които образуват мускулните .сегменти, наречени миотоми, или м и о м е р и. Миомерите се разделят от съединителнотъканни прослойки - м и о к о м и, или м и о с е п т и. Такива мускули наричаме метамерни. Рибите имат ясно изразена метамерна мускулатура. При сухоземните мускулатурата почти загубва своята метамерност и се диференцира в отделни мускулни комплекси.

Висцералната мускулатура покрива стените на храносмилателната система, стените на дихателните пътища, стените на пикочната и на отделителната система, стените на кръвоносната система и други. В по-голямата си част виоцералната мускулатура е съставена от гладки мускулни влакна.

Телесна празнина. В гръбначните животни телесната празнина е добре развита. В трупната част на тялото в нея са разположени повечето от вътрешните органи. Стените й са покрити с ципа, образувана от съединителнотъканни клетки. Празнината може да бъде цяла или да е разделена на няколко части. Разделянето става чрез съединителнотъканни прегради. При бозайниците тя е разделена на гръдна и коремна част чрез диафрагмата. При някои риби телесната празнина се свързва с външната среда чрез особени отвори, разположени зад ануса.

Храносмилателна система. При гръбначните животни храносмилателната система е тръба, която започва с устата, минава през средата на тялото и завършва към задния край с анален (или клоакален) отвор. Устата и анусът са покрити с ектодермален епител, но цялата останала част на храносмилателната система отвътре е покрита с ендодермален епител, тъй като смилателната тръба произ хожда от ендодермата на гаструлата. На смилателната тръба се различават следните части:
1) уста (cavum oris), която служи за приемане на храната, а при висшите гръбиачвдн и за сдъвкването й; 2) глътка - ф а р и н к с (pharynx), следва след устата и винаги е във връзка с дихателния орган; във фаринкса ое откриват хрилете (при водните) и трахеята (при сухоземните); 3) хранопровод(oesophagus) - права тръба,, която се свързва със стомаха; 4) стомах (gaster) - разширение на смилателната тръба, чиито стени са покрити с цилиндричен жлезист епител, отделящ смилателни сокове; при някои риби той не е ясно обособен, а при някои бозаници (преживните) - се усложнява твърде много; 5) черво (intestinum) - започва от стомаха; при най-низшите то е еднакво по ця-
лата си дължина, а в други мюже да бъде разделено на предно тънко), средно (дебело-colon) и задно (право-rectum) черво. При висшите гръбначни (влечуги, птици и бозайници) юе различават още дванадесето-
пръстно (duodenum) и сляпо черво (coecum). Дванадесетопръстното черво започва от 'стомаха. В него се вливат смилателните сокове, отделени от
задстомашната жлеза, и жлъчният сок. Слятото черво се отклонява от смилателната тръба, там където тънкото черво преминава в дебело. В някои животни то съдържа богата флора. Тя отделя ензими, които смилат целулозата. Поради това сляпото черво е добре развито при животни, които поемат растителна храна. При някои видове завършва с червеобразен израстък - processus vermiformis. При човека представлява рудимент от растителноядните му предци.

Смилането на храната се извършва под действието на смилателните ензими, които се отделят от стените на стомаха (смилат белтъчините), от смилателните жлези - задстомашна жлеза (панкреас), както и от стените на тънкото черво. Те са покрити с цилиндричен жлезист епител, както стомаха. От черния дрюб се отделя жлъчка, която емулсира мазнините. Както панкреасът, така и черният дроб се образуват като разклонения от смилателната тръба. Всмукването на смляната храна се извършва от стените на червото. При иръглоустите, при акуловите, и при някои- други риби всмукателната повърхност се увеличава чрез спирално разположена гънка в самото черво. При костните риби всмукателната повърхност се увеличава чрез особени придатъци към червото -пилорични придатъци, а при висшите гръбначни всмуюването ое извършва през стените на тънкото черво. То е много по-дълто при животните, които поемат астителна храна.

Задстомашната жлеза (раncreas) е разполжена в областта на дванадесетопръстното черво. От нея се отделят ензими, които смилат белтъчините, мазнините и въглехидратите. Чрез един канал ензимите се изливат в дванадесетопръстното черво. От панкреаса се отделя и хормонът инсулин. Той регулира количеството на глюкозата в кръвта.

Черният дроб (hераr) отделя ж л ъ-я к а т а, която емулсира мазнините и улеснява смилането им. При някои гръбначни чрез отделен канал жлъчката се излива направо в дванадесетопръстника, а при други тя юе съ&ира в един резервоар - жлъчен мехур- vesica fellea, и от-
там изтича в дванадесетопръстника. Черният дроб има много функции. Освен че отделя жлъчка в него се неутрализират вредни вещества, кюито се съдържат в кръвта; в него се натрупват и резервни въглехидрати под формата на гликоген.

При сухоземните гръбначни животни към храносмилателната система
се развиват и слюнни жлези. Секретите им се изливат а устата и спомагат за по-лесното поглъщане на храната, а при някои организми (например човека и други) и за разпадане на въглехидратите (ензимите им превръщат дизахаридите в монозахариди).

Дихателна система. Дихателните ргани при гръбначните животни са два типа: хриле и бял дроб. При повечето гръбначни кожата изпълнява важна дихателна служба. Хриле имат рибите и някои земноводни. Те са двойни, симетрично разположени образувания. Развиват се като странични издувания на фаринхса. В тяхното образуване взема участие както екто, така и ендодермата. Устройството им е разнообразно (торбовидни, гребенести и други). При едни животни те са вътре в тялото, а при други се
издават извън тялото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Системи при гръбначните животни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.