Същност и значение на траура в традиционното общество и днес


Категория на документа: Биология


.... УНИВЕРСИТЕТ-....
КАТЕДРА "....."

КУРСОВА РАБОТА НА ТЕМА:
Същност и значение на траура в традиционното общество и днес

Изготвила: .................. Научен ръководител:
Специалност: ..... (доц. ....)
Факултетен номер: ......

Варна
2014
УВОД

Хората са социални същества . През целия си живот те създават връзки и взаимоотношения , които не могат да бъдат лесно прекратени . Тъй като хората са толкова важни един за друг , смъртта на един човек може да има дълбоко въздействие върху тези, с които е имал отношения .Процеса на справяне с последиците от смъртта се нарича траур. Траурът е форма на изразяване на скръб или печал от загубата на близък човек, социално бедствие или смъртта на обществено значима фигура.

Означението "траур" е нововъведено след Освобождението,минало е през градски бит и книжовния език и не е намерило широк прием между народните маси до 1944г.

МИТОВЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА СМЪРТТА

Каквото и да мислят за смъртта,голям брой наши съвременници със сигурност не биха се съгласили с твърдението,че смъртта е "напълно духовен и сакрален" начин на съществуване. За повечето нерелигиозни хора смъртта се изпразва от всякакво религиозно съдържание още преди животът да е изгубил смисъла си. За някои откритието за баналността на смъртта предхожда откритието за абсурдността и безсмислието на живота. Както е казал анонимен британски психоаналитик "Ние се раждаме луди;после придобиваме морал и ставаме глупави и нещастни;след това умираме." Последната част от изречението - "след това умираме" - прекрасно илюстрира разбирането на западния човек за съдбата. Но тя се отличава от това,което откриваме в много други култури. И там хората се стремят да разгадаят тайната на смъртта и да проумеят смисъла й. Не познаваме нито една култура,където подобно твърдение да не се приема като неизбежно.
Митовете,които свързват появата на смъртта с необмислено деяние на митичните предци,са доста драматични. Един меланезийски мит например разказва,че с напредването на възрастта първите хора хвърляли кожите си като змии и отново се подмладявали. Но веднъж една старица се прибрала у дома подмладена и детето й не я познало. За да го утеши,тя отново облякла старата си кожа и оттогава хората станали смъртни.
Индозенийски мит за камъка и банана:
В началото небето било много близо до земята и Създателят пускал даровете си на хората по едно въже. Един ден той им пратил камък. Но предците не знаели какво да го правят и извикали на Твореца: "Какво да правим с този камък? Дай ни нещо друго". Бог склонил; не след дълго им пуснал един банан,който те приели на драго сърце. Тогава хората дочули глас от небесата; "Понеже избрахте банана,живота ви ще е като неговия.Когато банановото дърво пуска филиз,стария ствол умира; така ще умирате и вие,а децата ви ще заемат вашето място.Ако бяхте избрали камъка,щяхте да живеете като него - неизменни и безсмъртни."
Този индонезийски мит добре илюстрира тайнствената диалектика на живота и смъртта. Камъкът символизира неразрушимостта и неуязвимостта и следователно неопределената продължителност на съществуването. Но той също така е символ на непрозрачността и неподвижността докато животът изобщо и човешката природа в частност се характеризират със съзидание и свобода. За човека това в крайна сметка означава духовно съзидание и духовна свобода.

ТРАУР
За умрелия се пази траур,наричан в народните говори с жалене (в Родопите) , тачене (Тетевен).
Траурът се означава и върху жилището на покойника, в облеклото и поведението на близките му. Продължителността му трае различно,в зависимост от близостта на дадено лице към покойника. Най-дълбок траур се пази до 40 дена, защото тогава според вярването душата напуска земята и отива на онзи свят. Обикновено обаче домашните,най-близките роднини го спазват до 1 или 3 години. В с.Озирово, Брезнишко , 40дена след смъртта жените не предат, не тъкат, не работят и други ръкоделия. В такава къща на покойник цяла година не се боядисва в черно. (1958г.) В Родопите годеница жали до 6 месеца или до година. Дотогава тя не ходи на седенки,на хора и не пее,носи чисто бял,без шарки тестемел,надвесен над челото (1905г.;според народна песен)
"Не го жали ни два,ни три дена,
жалила го цели три години;
за година двори не умете,
за вторана коси не уплете,
на третана босилек ръсади
да го дава за Динова душа!... "

Общи форми на траура за всички от семейството на покойника са, че те не пеят, не играят хоро, не свирят, въздържат се от всякакви веселби. В семейството не се извършват празнични обичаи или тържества. Например във Варненско, в домовете, в които е имало смъртен случай, до 6 месеца коледари не влизат да коледуват (1892г.). Жените означават своята жалейка най-често с това,че носят черна забрадка и изобщо черни дрехи (почти общ обичай). В с.Бобошево жените се забраждат в черно под гуша; не носят бяла фута; не пеят, не ходят на хоро,не се смеят (1936г.). В Троян млада съпруга жалее мъжа си до 9 дена с най-хубавата си премяна и едвам след 9-тия се почерня. В Скопско ден-два след погребението не носят всекидневните си бели забрадки, а мъжете не се бръснат една-две седмици (1907г.) Старите местни жители в Разградско жалеят,като носят черни забрадки;по-рано жалели с бели забрадки и наопаки облечени елече и памуклия.В Кюстендилско краище когато умре мъж,жена му слага черна забрадка,обръща пояса си на опаки и облича най-вехтите си дрехи. Същото правят и дъщерите му, а всички други жени от семейството слагат на главите си черни шамии (кърпи за глава),вместо яшмаците (кърпи закриващи долната част на лицето). Обличането на дрехи на опаки в знак на траур и слагането на бяла забрадка са характерни обичаи за Родопите,Тракия и други места.
Жалебно е и забраждането на кърпата "подгуша или подбрада" , както и опасването на престилка върху най-горната дреха, която иначе не се предпазва. Българските павликяни обясняват,че в 18-ти век забраждането под гушата е необходимо,за да бъдат домашните познавани "палеусника" (върколак). Изобщо връзването на забрадка под гушата в такъв случай е забележимо тъй като обикновено тя се завързва на темето,отгоре на главата.
През време на жалене жените на някой места свалят и някой от постоянните си накити.
Интересен е старият прилепски обичай,според който в деня на смъртта жените разплитат косите си и ги прехвърлят пред лицето,а ако заровят мъртвеца,ги сплитат и се завръщат у дома така сплетени. След това върху забрадката слагат още една. (1896г.) Интересен е и обичаят в някои Родопски села. До една година от смъртта да не се употребяват обикновените пъстри възглавници, а специални наричани "броджени". Немиенето на косите,невчесването и ненамазването им с маз са чести форми на жалейка в българските жени.
В Банско при погребение всички роднини си обличат най-хубавите премени.Жените си чешат косите. Черно не носят.
В много случаи в знак на траур се въздържат от известни работи. Някъде не работят в седмичния ден,в който е починал човекът, другаде не предат срещу петък,не перат в събота през цяла година, не месят кисел хляб за да не се разтяга душата на умрелия. Само между Тракийските българи в траура се упражняват най-различни обичаи като:

- Не работят до 40-тия ден в седмичния ден в който е настъпила смъртта.
- Жените завиват косите си около главата,носят дрехи наопаки.Носят само бели забрадки.
На други места жените се и самоизмъчват:
- Скубят косите си
- Раняват лицата си и др. ;
- Носят само наметнати върху главите си черни кърпи
В някои места дори се въздържат от определни ястия - прясно мляко до Георгьов ден.
У мъжете всеобщ обичай за траур е да не се бръснат в продължение на 40 дена или повече, в зависимост от близкото им роднинство с покойника.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и значение на траура в традиционното общество и днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.