Теми по конспект по биология за студенти


Категория на документа: Биология


10. клас
Многоклетъчен организъм (мезосистема - структура и процеси). Наследственост и изменчивост

1.Развитие на генетиката като наука. Предмет, задачи и основни понятия.

В своето развитие генетиката е преминала през 3 етапа.Всеки от тях е свързан с важно откритие, поставило основите на един от нейните основни дялове.
Първият етап е класическият. През него е установено,че белезите на родителите се унаследяват закономерно.Положени са основите на хибридологичната генетика.
През втория етап се полагат основите на хромозомната теория за наследствеността. Получават се много доказателства за това, че носителите на наследствеността се намират в хромозомите на живите клетки.Полагат се основите на цитогенетиката.
Третият етап е съвременният.През него се установява, че благодарение на нуклеиновите киселини стават запазването, предаването и реализирането на наследствената информация в живите организми.Полагат се основите на молекулната генетика.
Предмет на генетиката са изменчивостта и наследствеността на организмите.Свойството на организмите да предават в потомството си своите белези и особености се нарича наследственост, а самият процес на предаване на белезите - унаследяване.Благодарение на наследствеността и унаследяването видовете в природата не се променят дълго време.Едновременно с това не е възможно да се намерят два напълно еднакви индивида от който и да е вид.
Свойството да се променят белезите, а също и да се появяват нови белези се нарича изменчивост.Изменчивостта е причина за заобикалящото ни многообразие в живата природа. Благодарение на нея организмите могат да се приспособяват към променящите се условия на средата, а също и да заемат нова среда на живот.
Изучаването на наследствеността и изменчивостта и разкриването на закономерностите им са основните задачи на генетиката.
Генетиката, като всяка наука, използва специфични за нея понятия, по-важни от които са следните: наследствено чисти форми, алтернативни белези, хибридизация, генотип и фенотип.
Наследствено чисти форми са индивиди от един и същ вид, които са еднакви по редица белези и които при самооплождане дават изцяло себеподобно поколение. Тези форми се използват като изходни в генетичните опити.
Алтернативни белези са белези, при които появата на един белег изключва възможността за появата на друг. Обикновено те се групират в двойки алтернативни белези.
Оплождането между индивидите, различаващи се по една или няколко двойки алтернативни белези, се нарича кръстосване или хибридизация, а получените в поколението индивиди - хибриди.
Кръстосването бива монохибридно, дихибридно и полихибридно. При монохибридното кръстосване
се проследява унаследяването на една двойка алтернативни белези. При дихибридното се проследява едновременното унаследяване на две такива двойки. При полихибридното-проследява се едновременното унаследяване на повече от две такива двойки.

Белегът от дадена двойка, който се проявява във всичките или в по-голямата част от индивидите на създаденото поколение, се нарича доминантен.Белегът, който не се проявява или се проявява в малка част от индивидите на създаденото поколение, се нарича рецесивен.
Белезите на организмите се определят от наследстевни единици, наречени гени.Съвкупността от всички гени, които даден организъм притежава, се нарича генотип, а съвкупността от всички проявени белези на този организъм - фенотип.
Фенотипът е част от генотипа и е резултат от неговото взаимодействие с факторите на средата.

2.Монохибридно кръстосване.

Оплождането между индивиди, различаващи се по една или няколко двойки алтернативни белези, се нарича кръстосване или хибридизация,а получените в поколението индивиди-хибриди.
В зависимост от това,унаследяването на колко алтернативни двойки от белези се проследява,кръстосването бива монохибридно,дихибридон и полихибридно.
При монохибридното кръстосване се проследява унаследяването на една двойка алтернативни белези.
При схематично представяне на резултатите от генетични изследвания, са приети следните означения:кръстосването се означава със знака Х,родителските форми,използвани като майчина и бащинска-с биологичните символи за женски (♀) и мъжки (♂) пол. Родителските форми се бележат с Р, а хибридните поколения с F, като според поредността на поколението се поставя индекс след F (F1,F2,F3).
След проведени опити, Мендел установил, че в индивидите от F1 винаги се проявява само един от алтернативните белези. Белегът на другия родител временно оставал скрит и се проявявал в следващите поколения F1,F2 и т.н.т. Това е така наречената дискретност на наследствеността.
При кръстосване на чисти линии, белегът, който се проявява още в първо поколение, се нарича доминантен, а белегът, който се проявява в следващите поколения се нарича рецесивен.
Прието е доминантните алели, отговорни за появата на доминантните белези, да се означават с главни латински букви (АА), а рецесивните алели със съответните малки букви (аа).
Хомозиготни се наричат индивиди, които произлизат от зиготи с еднакви алели (АА или аа). След самоопрашване дават еднотипно или себеподобно потомство.
Хетерозиготни се наричат индивиди, произлизащи от зиготи с различен състав от алели (Аа).
Индивидите от F2, които притежават Аа, след самоопрашване дават в F3 разнородно потомство 3:1. При монохибридното кръстосване всички индивиди от F1 имат еднакъв фенотип и генотип. В тях се проявява само едни белег-рецесивният. Той се наблюдава само в хомозиготните индивиди.
Във F2 25% са хомозиготни по доминантния алел (АА), 50% са хетерозиготни (Аа), а 25% са хомозиготни по рецесивния алел (аа). Във F2 разпадането на белега по фенотип е в отношение 3:1, на три индивида с проявен доминантен белег се пада един индивид с проявен рецесивен белег. Разпадането на белега по генотип е в отношение 1:2:1; един от индивидите е хомозиготен по доминантния белег, два индивида са хетерозиготни, и един от индивидите е хомозиготен по доминантния белег.
Във F2 25% от всички индивиди са хомозиготни по доминантния алел, 25% са хомозиготни по рецесивния алел, 50% са хетерозиготни. 1АА:2Аа:1аа, тоест, рецесивните алели в хетерозиготна комбинация НЕ СЕ проявяват.

3.Дихибридно кръстосване. Закони на Мендел. Анализиращо кръстосване.

Дихибридно кръстосване. За да провери как става едновременното унаследяване на две алтернативни двойки белези, Мендел направил следният опит: кръстосал грах с жълти и гладки семена грах със зелени и набръчкани семена. В първото поколение (F1), всички семена били жълти и гладки - проявили се доминантните белези от двете двойки. От тези семена той отгледал растения, които оставил да се самоопрашат. Получили се семена от второ хибридно поколение. Мендел установил, че в зависимост от цвета и формата,семената може да бъдат разпределени в 4 групи: жълти и гладки, жълти и набръчкани, зелени и гладки и зелени и набръчкани. Количественото отношение между тези групи било 9:3:3:1.
За да обясни получените резултати, Мендел приел следното:
1. Двете двойки алтернативни белези (цвят и форма на семената) се определят от две отделни двойки наследствени фактори (от двойки алели на два отделни гена).
2. В зрелите гамети винаги попада само по една от всяка двойка фактори (по един алел от всеки ген).
3. В гаметите на хибридите от F1 факторите за двата белега (алелите на двата гена) се разпределят независимо един от друг.
4. Възможностите за оплождане между гаметите на F1 са еднакви и затова в хибридите от F2 факторите за белезите (алелите на гените) се комбинират по всички възможни начини.
Ако доминантният алел на един ген (А) определя жълтия цвят на семената, то доминантният алел на друг ген (В) ще определя тяхната гладка форма. Рецесивните алели на тези два гена ще определят съответно зеленият цвят (а) и набръчканата форма (b) на семената.
Ходът на този опит, получените във F1 и F2 резултати и разпределението на алелите на двата гена може да се изразят схематично чрез т.нар. решетка на Пънет (фиг.1.2.3).
При внимателно разглеждане на фигурата се вижда, че:
1. Изходните родители са хомозиготни - единият носи доминантните алели и на двата гена, а другият - рецесивните им алели.
2. Всички индивиди от F1 са дихетерозиготни (хетерозиготни по алелите и на двата гена).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по конспект по биология за студенти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.