всичко за пчелите


Категория на документа: Биология


3. Семейството на медоносната пчела не е временно, а има многогодишен живот. При други задружно живеещи насекоми, каквито са стършелите, осите и пр., с настъпването на студовете измират всички членове насемейството, с изключение на една или няколко майки. Поради това развитието на семейството през следната година започва по-късно. При медоносната пчела заедно с майката презимуват голям брой пчели и това дава възможност за бързо развитие и засилване на семейството през пролетта на следната година.
4. Друга особеност на медоносната пчела е това, че освен увеличаване броя на индивидите вътре в семейството се извършва и така нареченото роене, т. е. размножаване на пчелното семейство, чрез което се постига увеличаване броя на семействата и се осигурява съществуването на вида. Образуваните при роенето нови семейства се устройват бързо и могат да се изравнят по сила с майчиното семейство. Особено изгодно при роенето е това, че роящите се пчели се събират първоначално вкупом за известно време в общо кълбо на някое дърво близо до старото жилище и това дава възможност на пчеларя да ги улавя лесно и да ги
засели в ново жилище.
5. При обикновената медоносна пчела извън роеввя период пчелното семейство при вн-езапно загубване на майката си създава така наречените „свищеви" или „спасителни” майки, чрез които се осигурява по-нататъшното съществуване на семейството. Тази особеност заедно със склонността на останалите без майка или новообразуваните чрез деление семейства да приемат чужда майка, дадена им от пчеларя, дава възможност на последния да спасява осиротелите (без майка) семейства и да образува по желание нови семейства чрез изкуствено деление.

СЪСТАВ НА ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

Една от най-характерните особености на медоносната пчела е задружният й живот в семейства, числеността на които до голяма степен зависи както от условията, при които е поставено да се развива семейството, така и от годишния сезон.
Независимо от количествения състав семейството на медоносната пчела се различава и качествено с това, че е съставено от различни по устройството си и с различни функции индивиди. Нормално всяко семейство се състои от една майка и много хиляди п ч е л и-р а б о т -н и ч к и. През пролетта и лятото по време на размножителния период в него се появяват и неголям брой търтеи
Полиморфизмът при медоносната пчела е възникнал с разделянето на функциите между отделните членове в семейството, което е довело до по-съвършено изпълнение на работата в семейството, до повишаване значението на пчелното семейство като биологична единица и до загубване способността на съставящите го единици-към самостоятелен живот.
Пчелна майка. Майката е единствената женска пчела в семейството с напълно развити органи за размножение. В сравнение с майките при други насекоми, включително родствените на медоносната пчела, като осите, земните пчели и др., при които майките са цялостно развити като женски индивиди, пчелната майка е развита непълно. При нея редица свойствени за тази форма дейности, а именно строителната дей-ност, инстинктът за отглеждане на потомството, защитата на гнездото, събиране на храната и др. са изчезнали. В замяна на това половата дейност, т. е. снасянето на яйца, е силно развита. Това преустройство у майката е довело и до дълбоки изменения в нейния морфологичен и анатомичен строеж
Тялото на майката, както и на останалите форми в пчелното семейство (търтеите и пчелите-работннчки) е съставено от отделни членчета, които са групирани в три дяла — глава, гърди и коремче. На главата се намират очите, пипалата и устните органи. Гърдите са съставени от три членчета. Отстрани на второто и третото членче са прикрепени две двойки ципести криле, а към долната странична част на трите гръдни членчета — по една двойка начленени крака. Третият дял на тялото е коремчето. В коремната кухина в областта на последните двекоремни членчета е поместен жилещият апарат. Всички членчета свързани помежду си и последното действува като едно цяло.
Майката има дълго стройно тяло, което достига на дължина до 30 мм. Теглото на майката варира при отделните индивиди, а също и в зависимост от това, дали е още неоплодена, или е оплодена. При неоплодените майки то е между 170 и 220 мг, а при оплодените-от 180 до 325 мг.Главата е здрава хитинизирана кутийка, отпред на която се намира устният отвор. Пипалата са една двойка и са прикрепени към лицевата част на главата. В основата им се намират мускули, които те могат да се движат в различни посоки. Пипалата на майката са съставени от 12 членчета. По тях са разположени множество нежни сетивни власинки и голям брой чувствителни пори. Те са главните органи за осезание и обоняние.
Майката има 3 прости очи, които са разположени на челната част на главата, и 2 сложни, разположени отстрани на главата.

Простите, или единичните очи са устроени на принципа на фотографическата камера и приличат на окото на човека. Всяко просто око е съставено от една хитинова леща, или роговица, обкръжена отстрани с пигментни клетки. Под лещата се намират зрителни чувствителни клетки, краищата на които преминават в нервни влакна, свързани с мозъка (надглътъчния ганглий). Светлинните лъчи попадат върху роговицата и чрез нея се предават и възприемат от зрителните клетки.
Сложните очи са съставени от по 5000 фасетки всяко. Всяка фасетка има тясна продълговата форма, по-широка отпред и постепенно стесняваща се назад, ограничена от съседните фасетки с изолиращ пигментен слой. Отпред фасетката е снабдена с леща, след която следва кристаличен конус и кристалична пръчица, наречена рабдом. Кристаличната пръчица е обкръжена с 8-9 дълги зрителни клетки. От всяка зрителна клетка излиза нерв, който образува нервно влакно. В сложното око всяка фасетка функционира самостоятелно. Понеже фасетките са изолирани една от друга с пигментни клетки, зрителният нерв възприема само лъчите, които попадат в средата на лещата и кристаличния конус, а страничните се задържат. По такъв начин в зрителния стълб попадат само части от образа на предмета, а не цялото изображение; следователно в сложното око изображението на целия предмет се образува от наслагването на отделните му части. Такова зрение се нарича мозаично.
Устните органи, с помощта на които пчелата приема храната, са разположени около глътката, на долния край на главата, и се състоят-от следните четири части: горна устна, горни челюсти (дъвкала), долни, челюсти и долна устна. От тези части горната устна не е свързана тясно с храненето при пчелата. Горните челюсти представляват две здрави, едночленни и къси лопатки, които чрез мускули са съчленени с главата. Те се движат в хоризонтална посока една срещу друга и са най-силно развити при майката. На края им има зъбци, с които майките при излюпването си прегризват отвор на стените на килийките, в които са отгледани. Долните челюсти и долната устна заедно образуват хоботчето,. което у майката е късо и достига на дължина от 3 до 5 мм.
Гърдите са средният дял от тялото и са съставени от 3 същински гръдни членчета: преднегръд, среднегръд и заднегръд. В състава на гърдите при пчелите влиза и първото коремно членче, което служи: като връзка между гърдите и коремчето. Гръдните членчета са плътно свързани едно с друго и трудно се разграничават. Преднегръдът е най-слабо развит и към него са прикрепени една двойка крака. Среднегръдът е най-силно развитата части към него са прикрепени първата двойка криле и втората двойка крака. Към заднегръда са прикрепени втората двойка криле и третата двойка крака. Нокътчетата на последното стъпално членче на задните крака на майката я улесняват при снасянето на яйцата; без нокътчетата на двата крака майката изобщо не е в състояние да снася яйца.
Майката, както и останалите форми в пчелното семейство, има четири тънки и прозрачни криле. Предните криле са по-големи и в спокойно състояние припокриват задните. Крилете са осеяни с редки малки космици и са пронизани от хитинови жилки, които излизат от основата на крилото. Жилките придават здравина на крилото и биват надлъжни и напречни, като при пресичането си образуват крилните клетки. При майката крилете видимо изглеждат по-малки, тъй като коремчето й е дълго и те не достигат до края му. При остаряване на майките или по други причини те се повреждат — окъсват се или се нащърбват по периферията и пр. По този признак най-често може да съдим за възрастта на майката и необходимостта да бъде сменена, ако пчелите сами не сторят това.
Коремчето на майката е удължено и има повече или по-малко изразена конусовидна форма. То е съставено от 6 членчета и както при останалите форми е образувано от 2 полупръстенчета (тергит и стернит), които от двете страни са съединени помежду си с тънки хитинени ципици. Освен това отделните членчета се съединяват едно с друго със също такива тънки хитинени ципици така, че всяко предидущо членче припокрива отчасти следващото. Този начин на свързване на тръбната и коремната част на членчетата и на отделните членчета помежду им дава възможност на коремчето да се разширява и удължава. В коремчето се намират по-голямата част от вътрешните органи и системи. Жилото на майката, с което завършва жилещият апарат има форма, подобна на сърп.
Във всяко нормално семейство има само една майка и това правило се спазва много строго, тъй като майките са настроени враждебно една към друга. Само известно време, когато за сменяването на старата майка пчелите в присъствието й сами си отглеждат нова (така наречена „тиха” смяна на майката), в семейството може да има две майки — старата и новата, още неоплодена. Причината за „тихата” смяна се дължи на някои недостатъци на старата майка, намалена плодовитост и пр., забелязани от самите пчели. Наблюдавани са и случаи на мирно съжителство на две майки, които даже едновременно снасят яйца, но обикновено само за кратко време. При наличност на две майки те по правило встъпват в бой помежду си, който завършва със смъртта на едната от тях. При кавказките пчели и изобщо при южните пчели от това правило често се наблюдават изключения.
Многобройните опити, които отделни пчелари са правили за създаване на семейства с повече майки, в повечето случаи са завършвали безуспешно или само с временен успех. По-дълговременното съжителство надве или повече майки е било осъществено само през зимния период. Този въпрос е обаче много важен за практиката и е необходимо в селекционната работа да се обръща внимание на това качество и да се намерят начини за преодоляване на враждебността на майките една спрямо друга.
Според Тюлпанова и Хенрих при наличност на 2 майки и бой между тях, ако те са неоплодени, загива нападнатата майка. Боят между оплодени майки обаче не винаги завършва със смъртта на едната от тях. Безрезултатни са схватките най-често при майки на 2—3-годишна възраст. Боят в този случай затихва и ако не им се дава възможност те да се унищожат, може да се наблюдава, че в началото те често се нахвърлят една срещу друга, но постепенно интервалите между схватките се увеличават и в края на краищата враждебността се прекратява. Това се обяснява с уеднаквяването или приспособяването по миризмата. При младите майки това приспособяване настъпва по-късно, отколкото при старите майки.
Това се вижда и от изследванията на Хенрих, според който отнемането на майката от пчелното семейство се отразява неблагоприятно върху дейността на пчелното семейство вън от кошера и вътре в него, а именно интензивността на летежа намалява със 77,4%, натоварването на медовата гушка - с 62%, броят на завръщащите се с прашец пчели - със 73,2%, теглото на донасяния прашец - с 50%, теглото на семейството - с 81,3% и бързината на изграждането на питите - със 73,1% в сравнение с контролните семейства.
Главната функция на майката в пчелното семейство е снасянето на яйца. Без майка то не може да просъществува дълго време, тъй като ако прекъсне снасянето на яйца, семейството загива за късо време. Дори само временното отсъствие на майката внася силно безпокойство в пчелното семейство. Нормалната жизнена дейност на семейството, когато остане без майка, се нарушава, работната енергия на пчелите се понижава и това се отразява отрицателно върху медосбора, изграждането на питите, опазването на жилището и пр.
При настъпването на главната беритба се допуска отнемане на майката за известно време с цел да се освободят от работа в семейството и включат в беритба повече пчели. Това важи обаче главно за семействата с майки-помощници и се отнася до отнемането на последните.
Указание, че семейството е без майка, е липсата на яйца и личинки в сезоните, през които нормално трябва да има такива. Залагането на майчини килийки (маточници) извън сезона на роенето може също да послужи като указание, че семейството е останало без майка. Пчелите на осиротелите семейства са недеятелни, престават да работят, пълзят дълго време около входа (прелката), по стените, вътре в кошера и настрана от питите. Те пускат лесно чужди пчели в своя кошер, а също така често напускат жилището си, като се запасяват с храна. При леко почукване по кошера пчелите на осиротялото семейство издават непродължителен и неравномерен шум. При отваряне на кошера те се движат в безпорядък и много от тях са с вдигнати нагоре коремчета. Връщащите се в кошера пчели на такива семейства обикновено не носят прашец, както при нормалните семейства. При търтеевите семейства обаче (когато пчелите-работнички започват да снасят яйца) пчелите носят прашец, с който хранят търтеевото пило.
През зимния период пчелното семейство може да оцелее и без майка, но загива през пролетта, ако не му се помогне своевременно, като му се даде оплодена майка.
Ако поради лошо време или вследствие на недостатъци младата майка няма възможност да се съеши с търтей (в резултат на което не може да стане оплождане или оплождането не е било пълно), както и при изчерпване на запасите от сперматозоиди (при по-старите майки), тя се превръща в търтовка. Разпознаването на търтовките-майки външно е много трудно или невъзможно, но разликата проличава, след като пчелите започнат да запечатват килийките, в които са отгледани техните личинки. Тъй като от снасяните в търтеевите килийки яйца се развиват само търтей, а работническите килийки, в които са отглеждани личинките, са малки за отглеждане на търтей (търтовките - майки снасят яйцата си и в търтееви, и в работнически килийки), пчелите надграждат работническите килийки и ги запечатват с изпъкнали сводести капачета. Такова пило се нарича гърбаво. Получените търтей са дребни и негодни за оплождане.
През пролетта може да се превърнат в търтовки и младите майки, отгледани през предната година. Причините за това може да бъдат:
1. Повреждане на семеприемника от притискане на майката при невнимателно отнасяне с нея при прегледите.
2. От силно охлаждане или под влияние на други силни въздействия.
3. Вследствие на сплитане на сперматозоидите в семеприемника, от което каналчето му може да се запуши и майката да снася само неоплодени яйца. Независимо от причинататакива майки трябва да се отстранят своевременно и да се подменят с нормални.
По начина на снасянето на яйцата също може да се съди дали в семейството има майка или не. Когато яйцата са снесени в безпорядък и в търтееви, и в работнически килийки (не подред във всяка килийка, а през няколко, по повече яйца в една килийка, и то не винаги по дъното, а по стените на килийките или в килийките с прашец), това показва, че в семейството има търтовка-майка или че то е осиротяло и в него са се появили пчели-търтовки, които снасят само неоплодени яйца. Понякога младите и енергични майки при недостатъчно подготвени непо-чистени за снасяне на яйца килийки снасят и по две-три яйца в килийка, но това обикновено е само на първо време.
Пчелната майка живее 3-4 години, но някои живеят и до 5 години. Те обаче са много продуктивни само през първите две години от живота си. Затова майките трябва да се сменяват редовно, обикновено след като минат две години от излюпването им. Изключение може да се направи при много високопродуктивните майки и при тези, които се оставят за племенна работа.
При внезапно загубване на майката пчелите си отглеждат нова майка, ако в питите има яйца или личинки. При това нова майка те могат да отгледат и от по-стари личинки, т. е. такива, които вече получават по-долнокачествена храна, приготвена от мед и прашец, а не „млечице” от специалните „млечни” жлези на пчелите-кърмачки. Получените в такива случаи майки не са пълноценни - те обикновено са дребни, живеят по-малко време, имат по-малък брой яйчни тръбици за образуване на яйцата и затова са по-слабо продуктивни. Понякога (когато са заложени върху твърде стари личинки) те имат някои от признаците на пчелите-работнички, а именно восъчни огледалца, кошнички на задните крака за натрупване на цветния прашец и пр,
Във връзка с едностранната си дейност майката през целия си живот напуска своето жилище и пчелното си семейство само в изключителни случаи, когато излита за съешаване, което се извършва във въздуха, за ориентиране преди съешаването и при роенето, когато старата майка (при роевете-първаци) и част от пчелите изоставят старото си гнездо и отиват да се настанят в ново.
Инстинктивно долавят това и се стремят да я запазят и когато например семейството е застрашено от глад, пчелната майка е последният член в него, който умира от глад; от последната жива, но умираща пчела тя получава последната капка мед.
Функцията на пчелната майка не се ограничава само със снасянето на яйцата. Между майката и пчелите - работнички съществува взаимна връзка, която се осъществява чрез отделяне от тялото на майката на специално вещество, наречено “маточно вещество”. За отделянето на това вещество пръв е направил съобщение още в 1910 г. харковският пчелар Г. Л. Кондратенко.
Специални изследвания върху този въпрос е правил й английският изследовател С. Бътлер, резултатите от които са докладвани пред Международния конгрес по пчеларство през 1954 г. в Копенхаген. Според изследванията на Бътлер това вещество се отделя от цялата повърхност на тя тото на майката и постоянно се разпространява в пчелното семейство. Пчелите получават това вещество в достатъчно количество от майката, като влизат в контакт с нея било чрез облизване, било чрез докосване с пипалата.
На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. Бътлер съобщил, че това вещество (от някои автори приемано за ектохормон) се отделя от горночелюстните жлези на майката и се разпространява по тялото й, когато тя се почиства. Отделянето на маточното вещество е във връзка с активността на яйчниците, но отделянето му не е свързано непременно със снасяне на яйца. Той съобщил също, че макар и в незначително количество, то се образува и в жлезите на физиологическите (снасящите яйца) пчели-търтовки и от майчините личинки в маточниците. Според по-старо съобщение на същия автор от 1954 г. маточното вещество, отделяно от неоплодените и оплодените майки, е различно, по което пчелите могат да отличат едните от другите.
Изследванията на Verheijen-Voogd показват, че маточното вещество не се поглъща от пчелите-работнички, а полепва по устните им части и се предава от пчела на пчела. При умрелите майки то играе същата роля дори в продължение на 3 години, след като загинат, ако са били оплодени. Тази роля се изразява в задържане развитието на размножителните органи на пчелите-работнички, когато в семейството има майка и, обратно, те се развиват, когато пчелите не приемат маточно вещество. В един опит това развитие е започнало 5 дни след отстраняването на майката. Яйчниците са се развили и при по-стари пчели (до 35-дневна възраст).
Кондратенко е установил, че без обединителната миризма на маточното вещество съществуването на пчелното семейство е немислимо и на него той отдава най-разнообразно значение за живота на семейството. С наличността на маточното вещество Бътлер обяснява способността на пчелите да усещат присъствието на майката в семейството и бързо да реагират при загиването или отнемането й, като.залагат маточници.
Както бе посочено и по-горе, оплодената пчелна майка снася два вида яйца: оплодени и неоплодени. От това правило се наблюдават и изключения. Пчеларят В. К. Горбачев и други пчелари са наблюдавали, макар и рядко, пчелни майки, при които от снасяните в търтееви килийки яйца са се развивали само пчели-работнички, т. е. че тези майки са снасяли само оплодени яйца. Той смята, че това свойство е вродено и се предава по наследство, но не се унаследява от цялото потомство.
За практиката закрепването на тази особеност ще има голямо значение, което може да се изрази в следното: 1. Ще улесни значително труда на пчеларя в борбата с търтеите; 2. Ще се намали процентът на бракуваните пити; 3. Ще стане възможно използуването на восъчни основи с по-големи килийки, респективно произвеждането на по-едри и по-продуктивни пчели. Характерното в този случай е това, че при запечатването на търтеевите килийки с работнически личинки капачето е било плоско, както капачетата на работническите килийки с работнически личинки.
Търтеи. Търтеите са мъжките полови форми на медоносната пчела. Главата им е силно закръглена. Пипалата на търтеите са съставени от 13 членчета. От устните органи горните им челюсти са най-слабо развити в сравнение с тези на майката и пчелите-работнички. С тях при излюпването си те разкъсват капачетата, с които са запечатани килийките им. При търтеите най-добре развити са сложните очи, всяко от които е съставено от 6000-8000 фасетки. Членчетата на коремчето са 7. На дължина търтеите достигат до 17 мм и тежат средно 250 мг.
Търтеите имат важна функция в предаването на наследствените качества и поради това, когато се допуска отглеждане на търтеи, това трябва да става само във високопродуктивните и с други ценни стопански качества пчелни семейства.
В нормалните пчелни семейства търтеите се срещат само по време на размножителния период — пролетта и лятото. Докато има беритба, те са желани и получават храна от пчелите (според Orosi Ра1 само мед, но не и пчелно млечице) или сами вземат мед от още незапечатаните килийки. С приключване на този период и с намаляване на беритбата броят им започва силно да намалява, а след това те съвсем изчезват. Пчелите престават да се грижат за тях и ги изпъждат вън от жилището си. В осиротелите семейства и когато се подготвя самосменяване на майката, търтеите се запазват и през есента и зимата. В райони с топъл климат и благоприятни условия за пчеларството търтеите са постоянни обитатели в кошера. Така например на о. Мадагаскар търтеите се запазват през цялата година и пчелите ги хранят добре.
Търтеите имат строго определена функция в пчелното семейство - да оплождат пчелните майки. Търтеите, произлезли от яйца на пчели-търтовки, не са способни да оплождат майките, тъй като не достигат до нормална полова зрелост. Това се дължи на лошото хранене на личинките и на самите тях в семействата с пчели-търтовки. Като изключение в литературата се посочват и обратни случаи. Търтеите живеят средно 55 дни След като се излюпят, търтеите остават известно време вътре в кошера, а първите полети вън от него извършват 4-15 дни, или средно 7-8 дни след излюпването си. Установено е, че сперматозоидите преминават от семенниците в семенните мехурчета към 7-8-дневна възраст на търтея, но това не означава още, че търтеят е достигнал полова зрезиологично узряване, което улеснява бързото свиване на коремчето, изхвърляне на съвъкупителния орган и на сперматозоидите и слизестата маса. Половата зрелост на търтеите настъпва обикновено към 12-ия ден. За настъпването на половото узряване и пригодността на търтеите за съешаване голямо значение имат облитанията. Редовните облитания уско-ряват узряването и повишават половата им активност. При такива условия половата зрелост може да настъпи с няколко дни по-рано - от 8 до 12-дневна възраст.
В едно пчелно семейство има средно 400-500 търтея, т. е. около 1% от пчелите в семейството, но този брой варира в известна степен в зависимост от възрастта на майката, от качеството на питите и от расата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
всичко за пчелите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.