всичко за пчелите


Категория на документа: Биология


Признаците при заболяването от американски гнилец са следните. По питите наред със здравите, освободени от пчелите килийки, се намират и килийки със загинало пило, които остават запечатани. Капачетата на повечето от тези килийки са потъмне-ли, а на някои и продрани, хлътнали, с една или повече дупчици, които са направени при опит на пчелите да извадят от килийките болното или мъртво пило. Заболелите личинки най-напред загубват своята пъргавост и блясък, придобиват отначало светлокафяв, а след това тъмнокафяв и черен цвят. При разлагането те се превръщат в безформена маса, която на третата и четвъртата седмица става много жилава и може да се изтегли на тънка нишка с дължина няколко сантиметра и най-после към петата седмица се превръща в твърда и суха грапава коричка, която е здраво залепена към долната стена на килийката. През есента разпознаването на болестта е много лесно, тъй като по-голямата част от пилото се е вече излюпило и запечатаните със загинало от болестта пило килийки остават между здравите. Разпознаването на болестта, особено при силна проява, се улеснява от това, че загнилите личинки издават силна неприятна миризма на разтопен туткал, която може да се долови още при вдигане кавака на кошера.
Личинките се заразяват от американския гнилец чрез храната (меда и цветния прашец). Главни източници на зараза са болното,и умрялото пило, както и заразените пити. В същия кошер болестта се разпространява при храненето на личинките, а от един кошер в друг — от пчелите-крадци, блуждаещите пчели и търтеите, ако по тях има зараза. За възникване и разпространение на болестта може да допринесе твърде много и самият пчелар, а именно при покупка и пренасяне на болни семейства, голи роеве или пчелни майки, разместване на пити от болни в здрави се-мейства, подхранване с мед от заразени семейства, използуване на кошери от заболели и загинали от тази болест семейства, заразен инвентар, восъчни основи, приготвени от заразен восък, чрез ръце при работата и боравенето с гнилцови семейства, без да се дезинфекцират, и пр.
Причинител на американския гнилец е бактерията Bacillus larvae, която при неблагоприятни условия образува, спори. Спорите са много устойчиви на въздействието на физични и химични агенти и запазват жизнеспособността си десетки години. Във вода те издържат 100°С в продължение на около10 мин, а в мед издържат 30 мин непрекъснато кипене. От преките слънчеви лъчи, когато са в сухо състояние, те загиват след 28—40 часа, а в мед — след 4—6 седмици.
Доброкачествен (европейски) гнилец. Нарича се още гнилец на незапечатаното пило. Болестта се проявява обикновено през пролетта и първата половина на лятото след захлаждане на времето и при продължителни дъждове, а понякога — и към края на лятото. Когато времето е благоприятно, топло и беритбата е обилна, болестта се ограничава силно. Европейският гнилец е болест Т условията на оскъдна паша и слаби семейства. Причинителят поразява работническите, а понякога и търтеевите личинки, които загиват обикновено на 4—5-дневна възраст, т. е. преди запечатването на килийките.
Признаците на заболяването са следните. По питите с болни личинки има празни килийки, такива само с яйца или с млади личинки — всред по-големи площи със запечатано пило, т. е. тя е с „пъстър" вид. Заболелите личинки заемат в килийката неестествено положение, те са прозрачни, загубват бисерния си блясък, цветът им се променя постепенно в жълт, а след смъртта на личинките — в жълтокафяв и тъмнокафяв. Тъканите на умрелите личинки се разрушават и отначало образуват тъмна, гнилостна маса— кашица, която не е много жилава и не може да се изтегля на дълга нишка, както при американския гнилец. Накрая умрелите личинки се превръщат в сухи корички. Болните личинки и коричките лежат свободно в килийките, не са здраво прикрепени по стените им и сравнително лесно се почистват от пчелите. Коричките са гладки и отчасти с копринен блясък. Когато личинките умрат след запечатването на килийките, питите по външен вид наподобяват тези при злокачествения гнилец. Умрелите и разлагащи се личинки издават неприятен мирис — вонящ или кисел. При загиване на запечатаното пило от европейски гнилец това може да се установи по следния признак: капачетата на килийките от вътрешната страна са без копринена постилка, тъй като при тази болест личинките загиват, преди да са изплели пашкулчета.
Като причинители на европейския гнилец се посочват различни бактерии: Bacillus pluton, Streptococcus apis, Bac. Alvel, Bac. Orpheus. В зависимост от това и миризмата, която издават личинките, е различна. Наличието например на Streptococcus apis в заболялото пило го превръща в суха й слабо мажеща се маса с кисела миризма. Прието е тази форма да се нарича кисел гнилец. Сигурното разпознаване на болестта може да стане чрез микроскопско и бактериологично изследване.
Заразяването, както и при американския гнилец, става със заразена храна, а_разпространението на заразата — по същия начин, както при американския гнилец.
Мехурчест гнилец. Заразна болест, причинител на която е вирус. Поразява личинките и те загиват след запечатването на килийките непосредствено преди превръщането им в какавиди. Личинките се заразяват при излюпването им, но болните личинки умират няколко дни след запечатването на килийките. При поява на болестта и при загинали от мехурчестия гнилец личинки питите са отчасти със запечатани килийки и отчасти с разкъсани капачета. Заболелите личинки първоначално изменят цвета си в бледожълт, а след това в по-тъмен. На края умрелите личинки се превръщат в жилаво мехурче с воднисто-зърнесто съдържание, понеже кожицата на личинките не се разрушава, а след това личинката се превръща в суха коричка с форма на ладийка, единият край на която е по-тъмен и повдигнат нагоре. Сухите корички лесно се отделят от килийките. Поради чувствителността на вируса към различни въздействия на средата заразата не е така опасна и не се задържа дълго време. При гниенето на личинките например вирусът в тях загива след около 10 дни, а в меда се съхранява в продължение на около 1 месец. Заболелите личинки са заразителни само късо време след смъртта им — след около една седмица заразителността силно намалява, а след един месец изчезва напълно. Това заболяване е сравнително слабо разпространено у нас и при благоприятни условия пчелите обикновено сами се справят с болестта.
За предпазване от заразяване и по-нататъшно разпространение на мехурчестия гнилец трябва да се спазват същите предпазни мерки, както и при описаните вече гнилци.
Борба. Най-сигурно средство за ограничаване на заразата както от американския, така и от европейския гнилец е унищожаването и изгарянето на заболелите семейства, пити, затоплящи материали и самите сандъци. Металните инвентарни предмети се дезинфекцират, като се обгарят на пламък. Кошерите (сандъците) може да се запазят с оглед на икономията на дървен материал, но при условие, че бъдат най-грижливо и съвестно дезинфекцирани. Това се постига чрез внимателно механическо почистване на сандъците, обгаря нето им с поялна лампа и след това основно измиване или потапяне в 3-4%-ов разтвор на сода каустик.
Важно предпазно средство са всички мерки, които съдействуват за ограничаване на по-нататъшното разпространение на заразата, включително налагане на карантинни мерки до момента, когато се установи пълното изчезване на болестта в пчелина и района му. Прилагане на мерки, които съдействуват за поддържане на пчелните семейства в напълно жизнено състояние, повишаване съпротивителната им сила и спазване на санитарно-хигиенните мерки в пчелина.
Напоследък, по-специално по отношение на европейския гнилец, се правят препоръки за лекуване на заболелите семейства със сулфамидни препарати или антибиотици като пеницилин, биомицин, еритроцин и др. В този случай се дават указания пеницилинът да се прибавя в захарния сироп в съотношение на 1 л сироп 900 000 МЕ, а при биомицина и еритроцина — по 2 таблетки за 600 см3 захарен сироп. Лекуването с посочените медикаменти не може да се смята за напълно сигурно, а още по-малко при лечението на американския гнилец. За излекуването при такова лечение в широката практика са необходими редица предпоставки, които не винаги са налице. По-големи изгледи за опазване на семействата от гнилците има предпазното даване на антибиотиците, но в тези случаи те се използуват в по-малки дози. При пеницилина например дозата в случая може да бъде от 50 000 до 100000 МЕ на 1 л захарен сироп.
За да не се допусне разпространение на заразата при поява на болестта, много важно е при най-малко съмнение да се поиска преглед на семействата от съответните длъжностни лица и изпращането на проби за изследване във ветеринарно бактериологичните институти и станции.
Каменно пило (аспергиломикоза). Заразна болест по пилото, а понякога и по възрастните пчели, която се причинява от гъбичката Aspergillus flavus. Появата на болестта е свързана с обилен принос на прашец и влажно време — продължителни дъждове.
Заболелите личинки променят цвета си в жълт, а главата им се покрива с кафявозеленикав прах, който постепенно изпълва цялата килийка. Умрелите личинки бързо изсъхват и труповете им стават твърди като-камък. При възрастните пчели, нападнати от болестта, тялото се мумифицира и се покрива с плесен, от което придобиват мъхнат вид. Понеже причинителят на тази болест е опасен и за човека, нужно е при работа с болни пчелни семейства да се внимава, за да не попаднат спорите в носа и оттам в дихателните пътища.
Заразеният мед е също опасен за човека.
Предпазни мерки и борба. Да не се устройват пчелините в ниски и влажни сенчести места. При поява на болестта семействата да се прехвърлят в нови кошери, восъкът да се претопи, а медът да се обеззарази чрез кипване в продължение на 30—40 мин. Старият сандък да се обеззарази чрез обгаряне с бензинова лампа или с 5%-ов разтвор на карболова киселина.
Варовито пило (перицистомикоза). Заразна болест предимно напада и работническите личинки. Причинителят е плесенова гъбичка Pericyistis apis. Сравнително рядко заболяване по пчелите. При заразяване на личинките умират както младите така и по-старите личинки след запечатването на килийките. След запечатването на килийките заболелите личинки променят цвета си в жълт и се покриват с мъхеста плесен, която има бял цвят. По-късно мъхът изчезва, но личинките се втвърдяват. При поразяване на младите личинки плесента изпълва до половина килийките с бял мъх.
При по-силни семейства пчелите се справят сами, като почистват килийките от заболялото пило.
При поява в по-малък размер да се извадят питите със заболелите личинки, а при по-голям размер семейството да се прехвърли в друг празен сандък. За предпазване от болестта питите с прашец да се пазят от овлажняване и в гнездото да не се оставя повече прашец. Питите с повреден прашец да се претопят.
Незаразни болести по пилото. От незаразните болести по пилото-най-често се среща простудяването на пилото. То се получава главно в ранна пролет при внезапно захлаждане след по-усилено развитие на пилото. Ако при това захлаждане пилото е развито несъразмерно със силата, на семейството и гнездото не е достатъчно затоплено, при събирането на_ пчелите в кълбо част от пилото по крайните пити и в краищата им остава непокрито. Това може да се случи и при загуба на голям брой летящи пчели при внезапно настъпване на лошо време.
Умрелите в резултат на простудяване личинки имат сив до сиво- синкав и по-рядко кафяв цвят. Обикновено те не издават неприятна миризма. За разлика от гнилците питите с умрели личинки нямат пъстър зид, т. е. тук пилото загива напред, а не е разхвърляно между килийните със здрави личинки. Простуденото запечатано пило има нормален вид и цвят, а рядко и с тъмносиви петна.
За предпазване от простудяване на пилото семействата не бива да се развиват и форсират несвоевременно. Да бъдат запасени с достатъчно -хранителни запаси и да се затоплят добре.
Питите с простудено пило да се отстраняват и претопяват, след което гнездата да се стеснят.
Измиране на пило през пролетта може да се предизвика и при
задушаване, в резултат на силно стеснени прелки, при. липса на прашец,

вода и пр.
БОЛЕСТИ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПЧЕЛИ
Заразни болести. Нозематоза. От заразните болести по,възрастните пчели нозематозата е най-широко разпространена и най-опасна у нас. Причинява се от едноклетъчен паразит —Nosema apis, който вън от пчелния организъм се намира във формата на спори. Опорите попадат в организма с храната, водата, при почистване на килийките, по които има зараза, а също й от диаричните петна от болни пчели. В тялото на
пчелата спорите се установяват в слизестата обвивка на средното черво и там се развиват в клетките на епитела; когато те отмират и хранителните материали се намалят, паразитът отново започва да образува спори. Спорите се изхвърлят навън от тялото с нечистотиите.
Признаците за заболяване от нозематоза са следните бързо измиране на пчели вътре и вън от кошера: между пчелите има много, които се опитват да излетят, но не са в състояние и само пълзят. Тези пчели отделят нечистотии при пълзенето, коремчетата им са подути, а при дисекция средното им черво е силно увеличено и с млечнобял цвят за разлика от това при здравите, при които то има розов цвят. Боледуващите пчели са силно отслабнали, отпаднали и слабо подвижни, неспособни за летеж, трептят с криле и падат настрани. Ако притиснем коремчето на такава пчела, съдържанието на стомаха се изпръсква на няколко сантиметра разстояние.

Нозематозата се развива в по-силна форма в години с продължителни зими, при зазимуване с манов мед и поява на диария, при която нечистотиите са силно заразени. Проявява се най-силно през пролетта, когато старите пчели, които са били заразени от предната година, масово измират, а по-късно, с появата на новите пчели болестта постепенно затихва. През пролетта болестта се разпространява от пчелите-крадци и блуждаещите пчели, при преместване на рамки от един кошер в друг, при подсилване и съединяване на семейства и пр.
Болестта се установява със сигурност при микроскопско изследване, при което се търсят спорите на причинителя в тялото на умрелите пчели.
Борба. За предпазване от нозематоза да се спазват строго всички общи санитарно-хигиенни изисквания за пчелините и пчелите да се отглеждат правилно. При констатиране на заболяване семействата с болни пчели да се прехвърлят в други — нови или добре дезинфекцирани кошери върху запасни пити с храна, като се подхранват със захарен сироп или разреден мед. За дезинфекция на питите, които се прехвърлят и по тях има пило, самата рамка се почиства с парцалче, натопено в 45/0-рв формалинов разтвор. Питите без мед и прашец се пулверизират или потапят в същия разтвор, а след това се държат за 3—4 часа в херметически затворен сандък в помещение с температура около 20° С. След това те се промиват във вода и се изсушават.
Напоследък в чужбина за лекуване на болните от нозематоза семейства се препоръчват и някои препарати, като фумагилин и ноземак, давани със захарен сироп. Тези препарати не са внесени у нас.
Други заразни болести по пчелите са амебозата, която поразява малпигиевите съдове на пчелата, но не е установена у нас, паратифът, която причинява разстройство на храносмилателната система, и септицемията, която поразява кръвта и мускулите на пчелата.
При паратифа болестта външно се проявява с диария и парализа на пчелите — загубване на способността да летят. Причинява се от чревната бактерия Bacterium paratyphi alvei.
При септицемията външно заболяването се разпознава по разкъсване на отделните части на тялото и опадане на власинките поради разрушаване на мускулите. Вътрешно признаците са почерняване на мускулната тъкан и побеляване на кръвната течност. Причинява се от Bacterium apiscticus.
За предпазване на пчелите да се прилагат общите санитарно-хигиенни мерки, както при останалите пчелни болести. Специално лекуване не се прилага.
ОТРАВЯНИЯ С ХИМИЧНИ СРЕДСТВА
При защитата на растенията от болести и неприятели най-честа борбата се води чрез пръскане и напрашване на растенията с химични средства. По-голямата част от тях са отровни и за пчелите. Това се отнася особено до средствата, които се използуват за борба с вредните насекоми. В селското стопанство се използуват химични средства и за унищожаване на плевелите. Някои от тези средства са също отровни за пчелите. Докато в миналото използуването на химичните средства в селското стопанство за посочените цели бе ограничено, опасения за пчелите и случаи на масови отравяния бяха твърде рядко явление. Понастоящем обаче химичната борба с вредните насекоми по растенията има широко приложение и във връзка с това и оплакванията от измира не на пчелите при тази борба зачестиха твърде много. В някои райони с развито овощарство и други интензивни култури опазването на пчелите от химичните средства представлява вече голям проблем, тъй като в тези райони се отбелязват вече измирания на цели пчелни семейства и пчелини. В най-добрия случай обаче загубата не е малка, тъй като при загиването на летящите пчели реколтата на мед и восък се губи, а освен това и възстановяването на засегнатите от отровите пчелни семейства е проблематично, тъй като това зависи от пашата и беритбата по-късно в съответната година.
Пчелите биват отравяни с химични средства, когато бъдат засегнати непосредствено по време на пръскането и напрашването, когато събират и използуват цветен прашец и нектар, в които е попаднала отровата, а също така, когато дойдат в контакт с напрашени или напръскани вече растителни части.
Най-малка опасност за пчелите съществува при зимното пръскане на овощните дървета, тъй като то се извършва рано преди цъфтежа и пчелите не посещават овощните дървета, а най-голяма — когато пръскането съвпада с цъфтежа — през пролетта излятото. Това се отнася и до останалите медоносни селскостопански растения, ако борбата се провежда по време на цъфтежа.
От всички начини за провеждане на борбата най-опасни за пчелите са праховидните средства и напрашването с помощта на самолети, тъй като дори и при по-слаб вятър струята от праха се отнася надалеч и може да попадне в съседни площи, които се посещават от пчелите. Това се случва например при напрашване на горите.
От средствата за лятно пръскане на селскостопанските растения, отровни за пчелите, най-употребявани у нас химични средства за борба с вредните насекоми са ДДТ, хексахлоранът и органо-фосфорните препарати (Е-605 форте, паратйон и др.). Практически неотровни за пчелите са никотиновите средства, продължителността на действието на които е малка, така наречените акарицидни средства, които се използуват за борба с растителноядните акари (паячета) — еризит, соол, тедион, хлорбензилат и др. Също така практически неотровни са редица средства, които се използуват за борба с гъбните болести по растенията: фуклазин ултра, аспор, цинеб, помарзол форте, помарзол-3 форте, каптан, верит конц., ТМДТ-тиуран и др.
Известен напредък е постигнат в чужбина в създаването на средства за борба с вредните насекоми, които практически са безвредни за пчелите. Такива са например токсафеновите препарати, холфидал и тиодан, от които най-перспективни са първите. Досега обаче те не са внасяни у нас.
При отравяния на пчелите част от тях умират по пътя и изобщо не могат да се завърнат в кошерите си, а други при пристигането падат пред кошерите. Засегнатите от отровата пчели отначало най-често са силно възбудени, правят опити да хвръкнат, но не успяват, обръщат се настрани или на гръб, постоянно движат краката си и най-сетне умират. При масово отравяне понякога в кошерите и пред тях има голямо множество умрели пчели.
За да се избягнат отравяния на пчелите при борбата с вредителите по растенията, от най-голямо значение е да се спазват законоположенията в нашата страна, по силата на които преди всичко и най-важно е да не се извършва пръскане и прашене на растенията по време на цъфтежа. В това отношение трябва да се установи пълна съгласуваност между органите по растителна защита и пчеларите. На второ място трябва да се избягва често наблюдаваното у нас явление културите да се пръскат безразборно и по време, когато това не е от полза и за опазването на растенията от вредители. Други важни мерки, които трябва да се вземат, за да се опазят пчелите, са следните:
1. Своевременно да се уведомяват пчеларите и стопанствата за мероприятията по растителна защита (10 дни преди пръскането или напрашването), като се посочат районите, сроковете и средствата, с които ще се води борбата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
всичко за пчелите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.