всичко за пчелите


Категория на документа: Биология


Значителният брой търтеи през размножителния период може да се обясни с необходимостта да се осигури оплождането на майките, което се извършва във въздуха, където майките са изложени на по-голям или по-малък риск. В семейства с по-стари майки търтеите са винаги повече. При степната пчела, разпространена в областта на Люнебург в Германия, през време на размножителния период може да се на-броят по няколко хиляди търтея. Неограниченото размножаване на търтеите в семейството има за следствие намаляването на добивите на мед. Установено е, противно на някои твърдения, че присъствието на търтеите не се отразява благоприятно върху медосбора и затова не е необходимо да има търтеи във всяко семейство. Смята се, че е достатъчно в пчелин с около 40 семейства да има само 1—2 пчелни семейства, в които размножаването на търтеите да не се ограничава. Трябва да се има предвид обаче, че в случая най-добре е да се спазва правилото по-малко, на по-добре отгледани търтеи, тъй като 3000 недохранени търтея в кошера са по-малко ценни от 300 добре развити и силни.
Търтеите са безпомощни и напълно зависят от пчелите. Те прекарват по-голямата част от времето в пчелното жилище и излизат вън от него през по-топлите часове на деня, например между 14 и 16 часа, когато и относителната влажност на въздуха е ниска. С приключване на беритбата и застудяване на времето пчелите ги изтикват по крайните пити, в ъглите и дъното на кошера, далеч от хранителните запаси и пилото, където умират от глад, а излезлите вън от кошера не се допускат да влязат обратно или пчелите ги убиват. Много често пчелите сами ги изпъждат извън, и то с голямо ожесточение. Присъствието на търтеи в кошера през късна есен и ранна пролет е най-често признак за осиротяване на семейството. Наблюдавано е, че презимувалите търтеи са в състояние да осеменяват майките на следната пролет, за което се вади заключение по това, че сперматозоидите им се запазват жизнеспособни. При полетите, които извършват търтеите, не винаги се завръщат в своя кошер, а често влизат в съседните кошери. Те могат да прелетят и в други пчелини, които се намират понякога на значително разстояние. Общо взето обаче, те са привързани към кошера, в който са били отгледани.
Между пчеларите твърде разпространено е твърдението, че освен за оплождане на майките търтеите в пчелното семейство са полезни и в друго отношение, например за топлене на пилото. Напоследък въз основа на изследванията на немските учени д-р Гьосвалд и Клофт бе разпространено мнението, че търтеите участвуват и в преработката на нектара в мед. От опитите, които горните учени са извършили с радио-фосфорен изотоп, е било установено предаване или обмяна на храната между пчелите-работнички и търтеите, от което се идва до извода, че щом търтеите участвуват в предаването на храната, имат дял и в преработката на нектара в мед. Това твърдение обаче е лишено от здрава основа, тъй като преработването на нектара в мед става под действието на секретите на глътъчната жлеза, а такава жлеза имат само пчелите - работнички, не и търтеите.
Колкото за топлене на пилото, не е изключено търтеите да имат някакво участие, но техният дял в тази работа сигурно е нищожен, тъй като по времето, когато търтеите се появяват в пчелните семейства, въпросът за топлината в гнездото не играе толкова голяма роля, както в ранна пролет. Времето тогава е доста постоянно, а освен това броят на търтеите в пчелното семейство е толкова малък, че те не могат да окажат забележимо въздействие.
Пчели-работнички. Пчелите-работнички са недоразвити в полово отношение женски пчели, но са най-многобройният и постоянен елемент в пчелното семейство.
Работничките са по-дребни от майката и търтеите и на дължина достигат до 12—14 мм. Отделната пчела тежи около 100 мг при празна медова гушка, или 10 000 пчели без товар тежат около 1 кг.
Главата на пчелите-работнички има триъгълна форма. Пипалата са съставени от 12 членчета с по 6000 чувствителни пори и множество нежни сетивни власинки на всяко пипало.
С устните си органи пчелата приема както твърда (цветен прашец), така и течна (нектар и други сладки течности) храна. С устните си органи пчелата изгражда и восъчните пити. Горните им челюсти са добре развити и с тях те прегризват капачетата на килийките при излюпването си и изтъняват отвън майчините килийки, за да улеснят излизането на майките от тях. С горните челюсти пчелите изгризват питите, когато това се налага, стриват храната (цветния прашец), оформят килийките с восъчните пластинки, изхвърлят сметта, улавят и изнасят умрелите пчели навън, защищават гнездото от врагове и др. Долните челюсти представляват две начленени, гъвкави и меки пластинки, саблевидно разширени в горната си част, със слабо развити челюстни пипала. Долната устна е съставена от няколко членчета, от които най-силно развито е езичето. Езичето представлява дълъг гъвкав израстък, който е покрит с много власинки и завършва с кръгла разширена част, наречена лъжичка. В ос-новатаТна езичето, от горната му страна, се намира тясно и продълговато жлебче, а зад жлебчето — 22 до 27 вкусови органа. От двете страни на езичето се намират двете долноустни пипала.
Долните челюсти и долната устна са свързани помежду си и действуват като едно цяло по такъв начин, че външните пластинки на долните челюсти и долноустните пипала образуват една тръбичка, по която нектарът се отвежда-до глътката. Когато пчелата мушне изпънатото си хоботче в цвета, ако нектарът е в по-голямо количество, хоботчето се потапя в теч-ността, а след това с бързи движения на езичето назад и напред течността навлиза в тръбичката и о ттам пчелата я всмуква така, както ние смучим течности с помощта на сламка. При всмукването на нектара взема участие и самата глътка, която действува като помпа. Ако нектарът е малко, той се облизва с края на езичето, а течността по силата на капилярността се придвижва нагоре по каналчето на езичето и след това се всмуква от глътката. Когато храната е твърда (например
при подхранване със захар или кърмова маса - питки, приготвени от захар на пудра и мед), най-напред пчелите я разтварят със слюнка и вода и след това я изсмукват с хоботчето си. Зиме и твърде рано напролет кърмовата маса се приема, като се разтваря само със слюнка.
При работничките хоботчето е по-дълго, отколкото при майката н търтеите, които не събират нектар. Дължината на хоботчето при работничките е между 6 и 7 мм. Събирателната способност на медоносната пчела зависи до голяма степен от дължината на хоботчето и затова пчели с по-дълъг хобот са по-продуктивни.
Сложните очи на работничките са съставени от по 4000-5000 фасетки и имат същото устройство, както очите на пчелната майка.
Краката на пчелите-работнички освен за опора на тялото и за движение служат и като органи за събиране на прашец. С тях тя си помага при строежа на гнездото и при почистване на тялото.
Всеки крак се състои от следните части: бедрена главичка, бедрено пръстенче, бедро, пищял и стъпало; последното от своя страна е съставено от 5 членчета. Като органи за опора, краката придават устойчивост на тялото. Те са насочени напред, настрани и назад, а не са изправени. При движение пчелата повдига едновременно три от краката си, а с останалите три се опира до повърхността, по която се движи, като с това създава устойчива опора на тялото. На последното стъпално членче се намират 2 нокътчета, а между тях - лепкава възглавничка, което дава възможност на пчелата да се движи и по съвършено гладки и вертикални повърхности. Когато пчелата каца на грапава или власеста повърхност, нокътчетата се забиват и тя не може
да се освободи, започва да се движи на разни страни, за да се освободи, издава шум и привлича други пчели. В такъв случай ужилванията са по-чести.
Като органи за събиране на цветен прашец краката имат много голямо значение. При прелитането от цвят на цвят прашецът от цветовете се полепва и набива навсякъде между космиците по тялото, по пипалата и по очите. Пчелата прибира този прашец именно с помощта на краката си, които имат специални приспособления за тази цел.
Предните крака са по-къси, но по-подвижни от останалите. На първото стъпално членче на тези крака се намират къси и здрави космици, които образуват четчица за почистване на прашеца, полепнал по очите. На пищяла на същите крака по външния край се намират разклонени космици, с които се събира прашецът от предните части на тялото. Те служат и за почистване на устните органи. На първото стъпално членче има полукръгла изрезка с четинки, която е припокрита с един израстък на пищяла по такъв начин, че се образува кръгъл отвор. В този отвор пчелата вмъква пипалото и с движение на крака го почиства. Събраният цветен прашец с помощта на предните крака се предава и се натрупва в така наречените кошнички на задните крака.
На края на пищяла на средните крака се намира игловиден израстък (шпора), с помощта на който прашецът, натрупан по задните крака, се разтоварва в килийките. Предполага се, че освен това той служи за опора при движението и за почистване на крилете, тъй като се среща и у майката, и у търтеите, които не събират прашец.
Задните крака са по-сложно устроени и имат редица приспособления за пренасяне на събрания прашец от цветовете в кошера. Такива приспособления имат само работничките. Най-важно от тях е така наречената кошничка, която представлява вдлъбнатина на външната страна на пищяла, заобиколена от къси космици. В тази вдлъбнатина цветния прашец се натрупва във формата на малки клъбца. На вътрешната част на първото стъпално членче, така наречената пета, което е силно разширено, се намират няколко реда твърди четинки, образуващи четчица, с която пчелата почиства тялото си от полепналия прашец. Когато четчицата на единия крак се напълни с прашец, пчелата го слага в кошничката на другия крак (от левия в десния и обратно). Самите клъбца от прашец се формират с така нареченото гребенче, което се намира на мястото на съчленяването на пищяла с петата на задните крака; то е съставено от група твърди и къси четинки. На задните стъпала се намират гъсти космици, с които, пчелата поема восъчните пластинки от восъкоотделителните жлези, респективно от восъчните огледалца на коремчето, при градежа на питите.

Крилете на пчелите-работнички са устроени също както и на останалите форми. Когато пчелата е в спокойно състояние, крилете са прибрани плътно по дължината на тялото й. Това позволява на пчелата да в.лиза в килийките на питите. При летене крилете се изправят, като предните и задните се съединяват в една хоризонтална плоскост. Сцеплението на крилете
става възможно чрез една гънка - на задния край на предните криле и един ред кукички по предния край на задните криле. Гънката на предните криле е обърната надолу, а кукичките - нагоре и това позволява крилете да се свържат в една плоскост. Крилете са без мускули и се движат от мускулите на гърдите, които задвижват крилете във вертикална посока нагоре и надолу. Движенията на крилете при полет достигат до 260 в секунда.
Коремчето на пчелите-работнички е съставено от 6 членчета и
има овална, яйцевидна форма. Коремчето се свързва с гръдния дял на тялото с тънко стълбче, което е образувано от срастването на първото и второто коремно членче. Това, както и еластичното свързване на отделните части на всяко членче и на членчетата помежду им, осигурява голяма подвижност на пчелата. В коремната кухина на пчелата се намират изцяло или по-голямата част от храносмилателната, кръвоносната, дихателната, нервната, половата и други системи, мастното тяло, а също и восъкоотделителните жлези, жилещият апарат и мирисната жлеза.
Вследствие на недоразвитата им полова система пчелите-работнички не вземат участие в запазването и поддържането на вида.
При осиротяване на семейството и при липса на млади личинки за отглеждане на нова майка обаче някои от пчелите-работнички консумират сами „млечицето”, което те произвеждали при нормални условия с него отхранват личинките и започват да снасят яйца. От тези яйца, които са положени обикновено по стените на килийките по няколко и са неравномерно разпилени по питата, както бе вече изтъкнато, се отглеждат и излюпват само търтеи. Броят на тези пчели се колебае твърде много, като може да достигне дори до 85% от броя на пчелите в семейството. През живота си една пчела-търтовка снася до 32 яйца. В литературата е възприето пчелите-търтовки, в които са образувани вече яйца, но още не снасят яйца, да се наричат анатомически търтовки, а същите, след като започнат да снасят яйца, — физиологически търтовки.
За първи път това е било установено през 1905 г. от руския учен Кожевников, който е доказал, че при загубване на майката и при -отсъствието й за по-дълго време в пчелното семейство се появяват пчели-търтовки с развити яйчни тръбици. През 1925 и 1926 г. в Тулската опитна пчеларска станция Перепелова е установила, че анатомическите търтовки се появяват във всички роещи се и готвещи се за роене семейства, а през 1956 г. Коптев в Кемеровската опитна пчеларска станция е отбелязал, че пчелите-търтовки се срещат в голям процент във всички семейства с неоплодени майки и с майки, които снасят малко яйца както през време на роевия период, така и в края на главната беритба. Установено е, че и в нормални семейства не само в роевия период, а и до края на главната беритба (когато в пчелина няма роещи се семейства) се срещат пчели-търтовки. Най-много пчели-търтовки (45%) са били намерени в края на главната беритба в едно нормално семейство с 4,5 кг тегло, от което е бил изваден и най-много мед. В същото семейство пчелите-търтовки са намалели към 25 август, а именно до 4%. Резултатите показват, че в отделни роеве има голям брой търтовки, но за роенето присъствието на анатомически търтовки в семейството не е задължително условие. Пчелите-търтовки се появяват най-много в семействата със слабоснасящи и с неоплодени майки.
Работничките са не само най-многобройният елемент в пчелното семейство, но и този, от който най-вече зависи съществуването на цялото семейство. Те изграждат пчелното гнездо, събират нектар и прашец, като преработват нектара в мед, а с прашеца и меда хранят себе си и личинките, произвеждат „млечицето”, с което хранят младите личинки и майката. Те снабдяват пчелното семейство с вода и извършват всички работят, за които майката и търтеите не са способни, почистват килийките за снасянето на яйца, пазят гнездото от враговете и пр. По такъв начин стойността на едно пчелно семейство се определя в най-голяма степен от броя на пчелите-работнички. Колкото повече работнички има в семейството и колкото по-активни и работоспособни са те, толкова по-голяма ще бъде и стойността на семейството. Работнички в пчелното семейство има през цялата година.
В едно средно по сила семейство през май, юни и юли има до 30 000—40 000 пчели-работнички, но при силните семейства броят им може да бъде два пъти повече. В края на зимата и в ранна пролет те намаляват значително, като остават обикновено към 15 000—20 000.
През най-усиленото работно време на годината работничките живеят не повече от 6 седмици. Тези от тях, които остават да презимуват, живеят значително по-дълго време — от 6 до 9 месеца. Те обаче умират скоро след презимуването и от тях до края на април не остава обикновено нито една. Продължителността на живота на пчелите-работнички зависи от условията, при които е протекло развитието им, и от интензивността на работата. Така например в силните пчелни семейства с повече храна и при по-добри грижи пчелите живеят по-дълго време в сравнение с тези в слабите семейства. Последните са с по-малко живо тегло и са слабо продуктивни. Когато работят усилено (през периода на главната беритба), те се изтощават по-бързо и живеят по-кратко време.
Продължителността на работния ден на пчелите зависи също от много условия: състоянието на семейството (т. е. дали е силно или слабо), времето, пашата и условията за отделяне на нектар и пр. Летежът на пчелите по правило започва редовно, когато температурата на въздуха е към 14—15°С. Като най-продължителен работен ден на пчелите за външна работа в литературата се посочва 17—18 часа, а именно от 4 часа сутринта до 9 часа вечерта, но в отделни случаи се отбелязва летеж на пчелите и принос на нектар или мана и нощно време, но от близко разстояние. Пчелите започват да излитат сутрин по-рано, ако предната стена на кошера е обърната на изток и се огрява с изгряването на слънцето. Пчелите работят през целия ден, ако условията за беритба са добри и отделянето на нектара е продължително. Ако отделянето на нектара е обаче само в определени часове, то и работата на пчелите се ограничава в този срок. Работата на пчелите вътре в кошера обаче не спира и през нощта, стига температурата през това време да не е много ниска.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТАТА МЕЖДУ ПЧЕЛИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО
Както бе изтъкнато, пчелите-работнички са основното население в пчелното семейство и извършват различните работи в него. Тези работи, по правило се извършват от различни по възраст групи пчели.
Работата на пчелите в кошера и вън от него протича в известна последователност и преминаването от една работа към друга е във връзка с устройството и последователността в развитието на отделните органи на пчелите през различните възрасти и физиологичното им състояние, от състоянието на самото семейство и от външните условия: храна, температура и пр. Че такава последователност съществува, се вижда ясно от обстоятелството, че младите пчели по правило докъм 18-дневна възраст извършват различни работи вътре в кошера, през същото време те почти не излизат навън и се наричат гнездови или нелетящи пчели. В по-тесен смисъл като нелетящи се означават пчелите, които не са летяли никак и не са извършили още първите ориентировъчни облитания за опознаване на мястото. По-старите от 18 дни пчели, напротив, извършват работата извън кошера - събират нектар, цветен прашец и носят вода, това са летящите пчели, или пчелите събирачки.
Най-младите пчели, на 2-3 дневна възраст, почти не работят. Те са още неукрепнали и неспособни за работа. През този период те обикновено се намират върху килийките с яйчица и личинки и само почистват тялото си. За това време тялото им укрепва, жлезите им се развиват усилено и от време на време те вземат участие в почистването на празните килийки и подготвянето им за снасяне на яйца от майката. Тези пчели имат светлосиви власинки по тялото и поради това са със сребрист оттенък.
След като мине този период, а именно на възраст от 3 до 18 дена, пчелите извършват следните работи:
I. Най-напред (на 4—6-дневна възраст) те започват да хранят по-старите, личинки и по-старите пчели с кашица от мед и прашец, редовно чистят килийките, отчасти участвуват в изграждането на питите, а по-късно, от 6 докъм 12-дневна възраст, когато у тях се развият напълно специалните жлези, в които се образува пчелното „млечице", те хранят вече младите личинки (на възраст до 3 дена) с „млечицето”. Същите пчели хранят още майката и търтеите и топлят пилото. През този период пчелите се наричат кърмачки.
II. От 12- до 18-дневна възраст пчелите се включват и в други работи, а именно:
1.Приемат нектара от пчелите-събирачки, преработват го в мед и го складират в празните килийки на питите. Когато беритбата е изобилна, образуват се групи от такива пчели, които причакват пчелите-събирачки най-често на дъното на кошера, около входа, приемат от тях нектара и го складират в килийките за мед или го предават на най-младите пчели-кърмачки за хранене на по-старите личинки. Когато беритбата е оскъдна, пчелите-събирачки складират събрания нектар направо в медовите килийки, а оттам други пчели го вземат и го задържат в медовото си стомахче (гушката) за около 20 минути. Установено е, че при тази работа за преработката на 10 кг мед пчелите изразходват около 1,700 кг мед
Извършените напоследък проучвания от К. П. Истомина-Цветкова (1953)1 относно предаването на храна от едни пчели на други са показали, че предаването на храната е постоянно явление между пчелите-работнички на възраст от 1 до 28 дни, а не само между тези с посочената по-горе възраст. Според Цветкова тази постоянна хранителна връзка представлява съществена форма за обединяване в единно цяло на десетките хиляди работнички, съставящи пчелното семейство.
2.Притъпкват цветния прашец. Пчелите, които донасят прашеца, сами го разтоварват в килийките. След това, за да се запази за дълго време, той трябва най-напред да се притъпче добре, което пчелите извършват с главите си.
3. Почистват дъната и остатъците от капачетата на килийните след издишването на младите пчели от тях, а също полират стените на килийките.
4. Строят восъчните пити. През този период са развити най-силно восъкоотделителните жлези на пчелите. Строителната дейност на пчелите обаче е тясно свързана и с постъпването на нектар и прашец и с обработката на нектара в мед. При тази обработка част от храната се задържа от самите пчели и това усилва восъкоотделителната дейност. Строителната дейност е във връзка и с усиленото хранене на личинките.
5 Вентилират кошера. Кошерът се проветрява главно през входа. Когато времето е много топло и задушно, въздушното течение в кошера не е достатъчно и самите пчели вентилират кошера чрез бързи движения на крилете си. За вентилиране те се нареждат на дъсчицата пред входа с глава към кошера.
6. Почистват всички остатъци по дъното на кошера и ги изхвърлят навън.
7. Пазят семейството от чужди пчели и врагове. Тази работа се извършва от пчелите, при които вече са се развили отровните жлези и жилото. Пчелите стоят на входа на кошера и на дъсчица пред входа и внимателно следят по миризмата и държанието й всяка пчела, която влиза в кошера, както и опитващите се да влязат техни врагове (оси и др.).
Чуждите пчели се опитват да влязат в кошера незабелязано и бързо и щом се натъкнат на охраняващите пчели, веднага избягват. Охраняващите пчели ги нападат с жилата си и влизат в бой с тях, като често пчелите-крадци биват убивани. Установено е обаче, че тази група пчели не е постоянна, а се създава само когато семейството е застрашено от опасност. Понеже пчелите-крадци се опитват да влязат не само през входа, а и през други места — вентилационните отвори на кошера и пукнатините, незатегнатите дъна и пр. - такива места на кошерите не трябва да се оставят незакрити.
Покрай посочените работи през същия период пчелите се опитват да летят и да опознаят мястото. Тази работа те извършват обикновено на възраст от 6 до 14 дена. Облитането е около самия кошер и то често се наблюдава в по-хубаво време, когато голям брой пчели се въртят леко и плавно около предната стена на кошера с глави, насочени към самия кошер.
III. От 18-дневна възраст до края на живота си пчелите стават събирачки. Поради уморителната работа през този период те се изтощават бързо и рядко живеят повече от 35-40 дни.
За събирането на нектара, прашеца и водата се оформят отделни групи от летящи пчели, като едни събират само нектар, други - нектар и прашец едновременно, а трети - само прашец или само вода. През лятото около 58% от пчелите събират нектар, 25% - прашец и само 17% - прашец и нектар едновременно. Разпределението на групите зависи обаче твърде много и от нуждите на семейството в момента.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
всичко за пчелите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.