всичко за пчелите


Категория на документа: Биология


Във връзка с разпределението на работата на пчелите в кошера и вън от него в „Справочник пчеловода” под редакцията на Ковалев С1951) се дават следните показатели.
За да съберат 1 кг мед, пчелите трябва да пренесат в кошера 120000-150000 товара, а за да съберат един килограм захар (съответно количеството на нектара и захарното му съдържание), пчелите трябва да посетят 7 500 000 цвята на червена детелина или 2 000 000 цвята на бяла акация. При добра беритба пчелата прави дневно 8-10 полета, продължителността на всеки от които е от 8 минути до 1 час, а през своя живот тя прави средно от 80 до 120 полета. Донесения нектар пчелата предава най-често на 2—3 приемчика, за което са необходими от 3 до 5 минути. Летящите пчели съставляват от 30 до 60% в семейството. За да се преработи 1 кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.
При едно завръщане пчелата донася средно 12 мг цветен прашец. За една минута през пролетта в нормално пчелно семейство препитат 13 пчели с цветен прашец, или около 9000 пчели дневно.
Един килограм пчели през целия си живот могат да отхранят през ранна пролет и при неголяма беритба около 12 000 личинки, през ятото при топло време - около 25 000 и при добра беритба - до 40 000. При подхранване на пчелите с медо-прашецова маса 1 кг пчели при благоприятни условия могат да отхранят до 60 000 личинки.
Един килограм пчели през живота си могат да отделят при неголяма беритба 250 г восък, при силна беритба - до 500 г, а при подхранване с медопрашецова маса - над 1 кг.
Рекордният добив на мед от едно пчелно семейство досега е достигнал над 400 кг, а потенциалните възможности на пчелното семейство по отношение на восъка се преценяват на 7 кг.
Работата на пчелите-работнички обаче не е строго неизменна и само в зависимост от възрастта им, а често се изменя от нуждите на пчелното семейство и от обстоятелствата. Времето, температурата, пашата и други причини влияят върху продължителността на дадена работа през отделните възрасти на пчелите и тя може да се скъси, да се удължи и дори да се прескочи. Така например известни са случаи, когато в семейства,
състоящи се само от млади пчели, последните едва няколко дни след излюпването им (на 5—6-дневна възраст) излитат навън за събиране на нектар, прашец и вода. Това може да се случи например тогава, когато поради много лошо време или поради внезапното му разваляне много от летящите пчели загиват по пътя и не могат да се завърнат в кошера. От друга страна, известно е, че и по-старите от посочената по-горе възраст пчели (18-дневна възраст) могат да отделят восък и да градят пити.
От тези примери става ясно, че разпределянето на работата според възрастта на пчелите не е абсолютно. Те са в състояние да се приспособяват към постоянно изменящите се условия на околната среда.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ ФОРМИ В ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО
Между майката, търтеите и работничките в пчелното семейство съществуват определени взаимоотношения.
Търтеите са добре гледани в своя кошер, където работничките ги хранят редовно. Когато попаднат в чужд кошер, те биват също радушно и безпрепятствено приемани. След приключване на беритбата и преминаване на размножителния период работничките изгонват търтеите вън от жилището или ги избиват.
Майката не проявява враждебност спрямо навлезлите в кошера пчели от друго семейство, но е винаги зле настроена спрямо друга майка, макар и да е нейна дъщеря. Този инстинкт е толкова силно развит, че една току-що излюпена майка незабавно пристъпва към разрушаване ла останалите заложени майчини килийки в гнездото по време на роевия период.
Работничките се отнасят враждебно към чужда майка. В редки случаи една майка, погрешно влязла в друг кошер при връщането си от съешаване с търтеи, може да бъде приета. Оттук трябва да се извади заключение, че майките трябва да се придават или сменяват с известна предпазливост и след предварителни мерки.
Към собствената си майка работничките се отнасят внимателно к грижливо, докато тя извършва свойствените й функции добре. Към пчелите от други семейства те се отнасят твърде враждебно и не ги допускат вътре в кошера си, освен ако са натоварени с храна. Това важи обаче само за старите пчели. Млади пчели могат да бъдат придавани: на всяко семейство без каквато и да е опасност.

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА
Телесна покривка
Вместо вътрешен скелет, който при гръбначните животни е основа; и опора на цялото тяло, медоносната пчела, както всички насекоми, притежава здрава външна покривка, която предпазва тялото им от механични повреди и други външни влияния. От вътрешната страна за израстъците на телесната покривка се прикрепват мускулите. По такъв начин телесната покривка на медоносната пчела играе ролята на скелет.
При медоносната пчела телесната покривка е съставена от два пласта: външен - кутикула и вътрешен - хиподерма. Кутикулата е съставена главно от хитиново вещество и в нея се различават три слоя: епикутикула, мезокутикула и ендокутикула. В мезокутикуларния слой се намират пигментите, на които се дължи оцветяването на телесната покривка. Съдържанието на меланин обуславя тъмния до черен цвят, а при наличност на кутикулин се получава жълтият цвят. Независимо от твърдостта й кутикулата, поне на известни места, е проницаема и степента на проницаемост зависи от химичния състав на кутикуларните слоеве. Хиподермата е жив слой и се състои от един ред клетки с различна форма. Клетките, от които е съставена хиподермата, са три вида: хитиногенни, жлезисти и чувствителни. От хитиногенните клетки се образува кутикулата. От жлезистите клетки са образувани восъкоотделителните и други жлези. Чувствителните клетки са свързани с чувствителни нерви и завършват с власинки, които са кухи. По телесната покривка на пчелата отвън се намират и множество плътни хитинови космици, които са израстъци на самата покривка. Те служат за задържане на цветния прашец, за предпазване от прах и други нечистотии, за запазване на топлината, за защита и пр. У младите пчели космиците са меки и гъсто покриват цялото тяло. Понеже са сиви, те придават и по-сив цвят на тялото. Стават твърди и жилави 4-5 дни след излюпването на пчелата. При остаряване и усилена работа пчелите губят голяма част от власинките и тялото им става черно и блестящо. Изследванията в последно време показват, че вследствие на окосмяването на тялото на пчелата по нея се задържа грамадно количество зрънца цветен прашец, което може да достигне до 3 000 000 върху една пчела. При това най-много прашец е установен по гръдната част, където тялото е най-силно окосмено-Количеството на натрупания прашец по тялото на пчелата естествено зависи твърде много и от вида на посещаваните растения.
Мускулна система и летеж на пчелите
Както при другите насекоми, така и при пчелата мускулната система е много добре развита. Особено силно са развити мускулите в областта на гърдите, с които се привеждат в движение главните двигателни органи - краката и крилете. Мускули има и в останалите части на тялото, а именно в главата - за привеждане в движение на устните органи и пипалата, в коремчето - за свиване и разширяване на коремчето и при дишането - за управляване на жилото, за изтласкване на нектара от медовото стомахче в същинския стомах, за изхвърляне на нелотребвите вещества от дебелото черво навън и пр.
Мускулите са съставени от мускулни влакна, които не са групирани в снопчета, както при гръбначните животни. Всяко мускулно елйкно е съставено от извънредно тънки механични елементи, наречени съкратителни фибрили. Възрастните, пчели имат два вида мускули: мускули за предвижване на крилете и мускули на останалите части на тялото (на телесната покривка, сърцето, стомаха и пр.). Крилните мускули са съставени от по-дебели мускулни влакна, между които има много дихателни тръбици, необходими при снабдяването на мускулите с кислород. За да действуват като двигатели, мускулите са здраво прикрепени към онези органи на тялото, които те привеждат в движение. Към телесната покривка мускулите са прикрепени към вътрешната й повърхност чрез сухожилия. Работата на мускулите се направлява от нервната система, която предизвиква у тях последователни закономерни движения. Почти всички движения се извършват чрез последователно съкращаване в противоположно направление на две групи мускули: свиващи и разпускащи. Някои движения се предизвикват от мускулите само в една посока. Дви-жението в обратна посока в тези случаи зависи от еластичността на телесната част, към която са прикрепени мускулите. Чрез съкращаване на силни мускули в областта на гърдите и последващо отслабване на същите се изправят и отпущат крилете.
Без товар пчелата може да лети до 65 км в час, а с товар до 3/4 от собственото й тегло, т. е. около 75 мг, — до 30 км. Други автори смятат, че средната скорост е към 25 км. С остаряването крилете се повреждат от усилената работа и такива пчели не могат да летят добре.
Далечината на полета, който пчелите извършват, е в зависимост от характера на местността. Когато местността е еднообразна, равна и неудобна за ориентиране, пчелите не отиват по-далеч от 5 км от пчелина, а в местности с пресечен терен, с дървета и други предмети, по които пчелите се ориентират по-лесно, те могат да летят и по-надалеч. Полезният радиус на летеж обаче не е по-голям от 1,5-2 км, тъй като при по-далечни полети пчелите изразходват значителна част от събрания нектар за собствени нужди. Колкото медоносните растения са по-близо до пчелина, толкова по-пълно и равномерно се използуват те в границите на радиуса на пчелния полет. Според Комаров при удължаване на радиуса например от 4,4 до 7,7 км пчелите излитат в една посока в използуват по-малък брой растения и в такъв случай и плътността на пчелите в кръга е по-малка.
Според Ю.М. Залеский за нормалните полети на големи разстояния е необходима температура, не по-ниска от 12°С (в началото на пролетта — от 12 до 14°С, а към .края на май — от 16 до 18°С). Над 30°С обаче пчелите намаляват силно летежа. Посочените температурни степени са доста относителни и в зависимост от географската ширина и други условия са различни, например към края на зимата, когато храносмилателната им система е препълнена с остатъци от храната, те могат да излитат за почистване и при температура 4°С.
За нормалния летеж на пчелите има значение и светлината. В ясни вечери пчелите продължават да летят до късно. Вятърът също оказва влияние на летежа. При скорост на вятъра 5 м в секунда пчелите летят слабо, а когато скоростта превишава 7—8 м в секунда, те съвсем не летят. Пчелите престават да летят и тогава, когато трябва да летят срещу вятъра и особено, когато са с товар.
При малки запаси от храна в гнездата те излитат и при по-ниски температури (5°С). Летежът се определя и от условията на пашата. При по-богата паша и благоприятни условия за отделяне на нектара летежът е по-усилен, макар температурата да е по-ниска и времето да не е напълно благоприятно.
При летеж пчелите се движат най-често по права линия и се държат на височина 3-5 м от земята. Това зависи обаче от терена (наличност на различни препятствия, като дървета, височини и пр.) и състоянието на времето. В хубаво тихо време те летят по-високо, а при вятър - ниско или откъм защитената от вятъра страна. При прелетяване над водни източници (големи реки, езера и др.) пчелите преминават направо и при завръщането, ако попаднат във въздушни течения, падат и загиват във водата.
Храносмилателна система и храносмилане

Устройство на храносмилателната система. Храносмилателната система на пчелата започва от устата и завършва със задния отвор на коремчето. Тя е една тръба, която се състои от три части: предно, средно и задно черво. Тази тръба е дълга общо 35 мм при работничките, 39 мм при майката и 47 мм при търтеите.
Предното черво се състои от глътка, хранопровод, медово стомахче мускулест стомах. То започва с глътката от устния отвор, около който се намират устните части. Глътката продължава в хранопровод, който в началото е малко разширен, но след това се стеснява и като тънка тръбица преминава през главата и гърдите в коремчето, където се разширява в медово стомахче (гушка). Медовото стомахче е постлано отвътре с хитин и има обем средно 14—18 мм3, но може да се разширява до 55—77 мм3. Обемът на медовото стомахче варира при отделните раси. Разширяването му е възможно благодарение на еластичността на стените му. При търтеите и майката медовото стомахче е недоразвито. На задния му край се намира клапа, която се състои от главичка и тръбичка. Главичката е четириделна и е снабдена с добре развити мускули, с които може да се затваря и отваря. В медовото стомахче става първоначалната преработка на нектара в мед. След завръщането си в кошера пчелата връща през устата си меда от медовото стомахче в килийките. При отваряне на клапата част от меда преминава в средното черво за нуждите на самата пчела. Чрез клапата цветният прашец, който плува в медовото стомахче, се пропуска в средното черво. С това стомахче пчелите носят и водата. По такъв начин то е резервоар за складиране на нектара (при. събирането и преработването му в мед) и водата. Устроено е така, че храната може да се движи само в една посока - от медовото стомахче в средното черво, без съдържанието на последното да може да премине в медовото стомахче. Вероятно предъвкването на зрънцата цветен прашец става в мускулестия стомах, който не се вижда отвън, тъй като е вместен във вътрешността на медовото стомахче.
Смилането и използуването на съдържащите се в прашеца белтъчини и други вещества не е напълно изяснено. Според едни автори белтъчините в поленовите зрънца се използуват от пчелите само в ограничен размер и само поленовите зрънца, които при събирането и трамбуването в килийките се разрушават от челюстите, могат да се преработят в средното черво, докато останалите преминават непроменени през храносмилателната тръба. Други автори смятат обаче, че съдържащите се в прашеца хранителни вещества се използуват напълно, тъй като храносми-лателните ферменти са в състояние да преминат и да въздействуват чрез порестата обвивка на зрънцата, или че смилането се улеснява вследствие на набъбването на поленовите зрънца в резултат на способността им да поглъщат голямо количество вода. Предъвкването в мускулестия стомах, за което става дума по-горе, се отнася за тези зрънца, които са претърпели предварително стриване с челюстите на пчелите.
Средното черво (същинският стомах) е сравнително дебела и дълга тръба, която е разположена дъговидно в коремчето. Тя е по-дълга от самото коремче и храносмилателната й повърхност се увеличава от много напречни гънки. В тази част на храносмилателния канал се извършва основното смилане и усвояването на храната от организма. В стените на средното черво се намира един пласт от епителни жлезисти клетки, които отделят храносмилателни ферменти. От действието на тези ферменти храната се разпада на по-прости съставни части, които през стените на стомаха преминават и се разтварят в кръвта. Чрез последователни свивания на мускулите в стените на средното черво храната се придвижва постепенно назад. При това придвижване храната е обвита в така наречената перитрофична мембрана, която се образува от специална материя, отделена от епителните клетки в предната част на средното черво. Храносмилателните ферменти могат да преминават до храната през тази обвивка. Перитрофичната мембрана предпазва епителните клетки от нараняване от зрънцата прашец и от попадането на паразити в епителния слой. Тя постоянно се разрушава и се образува наново.
Задното черво се състои от тънко и дебело черво. Тънкото черво е тясна извита тръбица, през която с помощта на мускули отвън и насочени назад зъбчета по вътрешните стени на червото се придвижват несмлените и неусвоимите части на храната от средното в дебелото черво. Дебелото черво е последният дял на храносмилателната тръба. В него се събират несмлените части от храната, които се изхвърлят навън. В дебелото черво се намират 6 жлези, наречени ректални органи. Те отделят вещества, които не позволяват несмлените остатъци да ферментират и загниват. Количеството на тези остатъци достига до половината от самото тегло на пчелата. Това дава възможност при нормални условия пчелите да не изхвърлят нечистотиите в кошера. При младите нелетящи пчели, а през зимата и при старите пчели остатъците от храната се задържат в дебелото черво. През пролетта вън от кошера пчелите се освобождават от събраните през зимата остатъци при първото облитане. При неблагоприятни за зимуване условия и недоброкачествена храна пчелите заболяват от диария поради препълване на задното им черво.
Средното черво на личинките е силно развито и съставлява повече от 75% от теглото на личинката. До момента, когато личинките се хранят, то е затворена тръбица и в него се събират всички несмлени вещества, т. е. през това време личинките не отделят екскрементите си в килийките.
Слюнчени жлези. Медоносната пчела има четири двойки слюнчени жлези: горночелюстна, глътъчна, теменна и гръдна. Те се откриват в областта на устата и са главно в служба на храносмилането. Всяка жлеза се състои от главен канал, от двете страни на който се откриват малки жлези. Горночелюстните жлези имат луковична форма. Намират се при основата на горните челюсти. Веществото, което се образува в тези жлези, е основата на така нареченото „млечице”, с което пчелите хранят младите личинки. С това се обяснява и силното им развитие у младите лчели-кърмачки. При по-възрастните пчели горночелюстните жлези са до голяма степен атрофирани и са по-малки. Глътъчните жлези са поместени в главата и се откриват в глътката. В тях се образуват веществата, които спомагат за превръщането на нектара в мед и за преработката на прашеца. Такива жлези имат само работничките. Някои автори допускат, че тези жлези отделят вещества, които влизат в състава на „млечицето”. Теменните жлези са разположени в задната част на главата. Те имат гроздовидна форма и се състоят от три разклонения, които се съединяват в един общ канал; отворът на този канал се намира в основата на езичето. Такива жлези имат и трите форми в пчелното семейство. Те служат за отделяне на секрети и за смазване хитиновите части на хоботчето, а при работничките — и за полиране на килийките при подготовката им за снасяне на яйцата от майката. Гръдните жлези имат също гроздовидна форма и са разположени в областта на гърдите. Те служат за образуване на храносмилателни ферменти и се срещат както при работничките, така и при майката и търтеите.
Храносмилане. Хранителните вещества се усвояват посредством храносмилането. Приетата храна най-напред бива подложена на физични ли химични изменения за превръщането на по-сложните вещества в по-прости и разтворими, които след това се усвояват от организма. Сложните вещества в храната се изменят главно под влияние на храносмилателни ферменти (ензими), които се образуват от специални клетки на слюнчените жлези и в жлезите на същинския стомах.
Смилането на храната започва от устата, където към храната се прибавят ферментите инвертаза и амилаза за разпадането на тръстената захар и скорбялата. Тези ферменти се образуват в глътъчната и гръдната слюнчена жлеза. Те са установени обаче и в средното и в задното черво. След това храната попада в медовото стомахче, където продължава първоначалната преработка на нектара в мед. В същинския стомах се извършва и основната преработка на пчелната храна. Под въздействието на храносмилателните сокове, които се отделят от жлезистите клетки на тази част на храносмилателната система, се извършва сложният химичен процес, в резултат на който, става подготовката за усвояване на въглехидратите, белтъчините и мастните вещества. Гроздовата и плодовата захар от нектара се усвояват направо. Тръстената захар обаче се преработва в гроздова и плодова захар от фермента инвертаза, който се отделя и в средното черво. От фермента амилаза скорбялата и декстрините, съдържащи се в цветния прашец, се превръщат най-напред в дизахариди (малтоза), а след това от други ферменти (малтаза) в по-прости и усвоими от организма захари (глюкоза). Белтъчините се разпадат на по-прости под въздействието на ферментите пепсин, трипсин и химозин. Те са установени само в средното черво. Мастните вещества в същинския стомах от действието на минерални соли се превръщат в дребни капчици (емулсират се), благодарение на което ферментът липаза им въз-действува по-лесно. Липазата е установена в средното и задното черво.
В задното черво храносмилането е сведено до минимум. То се извършва в незначителна степен в тънкото черво от ферментите, които са преминали тук от същинския стомах. В дебелото черво след това остават само несмилаеми части, като обвивките на прашеца и др.
В същинския стомах храната се превръща в еднородна маса, която при движенията на стомаха и на страните му се размесва и придвижва към задното черво. Частта от храната, годна за усвояване от организма, преминава през повърхностния полупроницаем слой на стомаха и по осмотичен път — в кръвта, а след това се разнася с кръвта до клетките на пчелния организъм.
Скоростта, с която храната преминава през храносмилателната система, е различна и зависи от самата храна, от състоянието на пчелите, т.е. дали са гладни, сити, болни и пр., от температурата на околния въздух и т.н. Всмуканият нектар постъпва в медовото стомахче обикновено само след 10 секунди. След 15 минути от започване на храненето първите порции от приетата храна постъпват в същинския стомах, а след около 24 часа всичката приета храна е преминала вече през него. Един-два часа след поемането на храната пчелите започват да се освобождават от несмлените остатъци.
Липсата на храна за по-дълго време или нарушаването на нормалния ход на храносмилането поради повреди, заболяване, отравяне и пр. причиняват смъртта на пчелите. Поради това, че в тялото на пчелите липсват резервни вещества, те не могат да гладуват дълго време. Храната в медовото им стомахче се изразходва до 50% след 4 часа и почти напълно след 8 часа. Пчелите с празно медово стомахче могат да продължат да живеят само до 10—20 мин. Съдържанието на гликоза в кръвта на пче-лата при гладуване се понижава от 2% до 0, а смъртта настъпва от изтощение на организма и отравяне от продукти, получени при разпадането на белтъчините. В умрелите вследствие на гладуване пчели храносмилателният канал е празен, а епителният слой и перитрофичната мембрана липсват. Гладуването на пчелите може да бъде от различно естество: жажда - при липса на възможност пчелите да донасят вода и поради това, че в гнездото си те не се запасяват с вода; белтъчно, мастно и солево - при липса на прашец.
След като приетите хранителни вещества бъдат разнесени с кръвта в клетките на пчелния организъм, в тях става обмяната на веществата, с която се възстановяват разрушените клетки, образуват се нови и се отделя необходимата за организма енергия. Тъй като белтъчините, мазнините и въглехидратите в храната на пчелите се различават от тези на самия пчелен организъм, те трябва да бъдат преобразувани в свойствени за организма белтъчини, въглехидрати и пр. Това преобразуване се извършва именно чрез обмяната на веществата. От белтъчините на храната, разпаднати при храносмилането до аминокиселини, в клетките се образува белтъчната материя на пчелния организъм и се освобождава вода, въглена и пикочна киселина, които се отделят от организма. Белтъчините, които постъпват с храната, се използуват за заменяне на разрушените клетки и за образуване на нови клетки при растежа. Те са основата на мускулната, нервната и други тъкани и влизат в състава на секретите, отделяни от някои жлези. Понеже личинките растат, те се нуждаят много повече от белтъчини, отколкото самите пчели. Когато бел-тъчините са в недостиг, а именно липсва прашец, настъпва белтъчен глад, който води до прекратяване храненето на пилото, а след това и до преждевременна смърт на пчелите.
Разпаднатите в същинския стомах мастни вещества най-напред се превръщат в неутрални киселини, а след това с кръвта се разнасят до клетките. При изграждането на мастните вещества в клетките на пчелния организъм се освобождава и енергия. Мастните вещества в личинките се натрупват като запаси в мастното им тяло, а при възрастните пчели те влизат в състава на клетъчната протоплазма. Най-много мастни вещества се изразходват, когато пчелите са най-деятелни и когато се отглеждат личинките.
Въглехидратите от храната могат да преминат от средното черво в кръвта само под формата на прости захари - гроздова и плодова. В клетките на пчелата те се превръщат най-напред в животинска скорбяла (гликоген). При личинките това става в мастните клетки, а при възрастните пчели - в мускулната тъкан. След това, когато организмът има нужда от захари, чрез фермента гликогеназа гликогенът се превръща в гроздова захар.
Дихателна система и дишане
Дихателната система е в служба на дишането. Чрез нея пчелата си набавя необходимия й за окислителните процеси кислород от въздуха и отделя образуваната от това окисляване въглена киселина.
Дишането при пчелата се извършва чрез система от многобройни въздухоносни тръбици - трахеи, конто пронизват цялото тяло и достигат до клетките. По този начин клетките се снабдяват с кислород непосредствено.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
всичко за пчелите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.