Въпроси по ентомология


Категория на документа: Биология


Въпрос 2

Тялото на насекомите е начленено и е съставено от отделни сегменти или членчета. Отвън тялото е обвито с хитинова кутикула, която играе ролята на външен скелет, а от вътрешната й страна за нея се прикрепва мускулатурата на тялото. Цялото тяло се разделя на глава, гърди и коремче. Главата се нарича epicranium. Разделена е с ръбове или шевове, чрез които се обособяват главови области. Предната част на главата се нарича чело или лоб(frons), под него е лицевата част наречена наличник(clypeus). Областта между очите и над лоба е теме(vertex), зад темето се разполага тилът(aciput). Частите намиращи се пред и под очите се наричат бузи(genae), а онези намиращи се зад очите са слепи очи(tempora). При едни главата е отвесно разположена, при която лоба е напред, устата надолу. Тези насекоми се наричат хипогнатични или ортогнатични. При други главата е хоризонтално разположена като лоба е нагоре, устата е напред. Тези насекоми се наричат прогнатични. Насекомите имат прости очи(ocelli), които са най-често 3 или две сложни(фацетни)очи нар.oculi. Придатъците на главата са антени и устен апарат. Антените(antennae) са отпред на главата и са една двойка. По форма и устройство са различни - гребенести, броеничести, перести, бухалковидни, нишковидни и др. Всяка антена е съставена от членчета. Основното членче се нар. скапус(scapus), с него е свързано второто членче педицелус(pedicellus) и всички останали членчета се наричат флагелуми(flagellum). Видовете устен апарат са - гризещ или апарат за дъвкане; смучещ; гризещо-ближещ; пробивно смучещ и устен апарат за близане. Гризещия тип се състои от устни органи, които са разположени отдолу и отпред на главата. Устните органи са - горна устна(fabrum) в много случаи от вътрешната й страна се намира гърбица която се нар. надглътъчник(epifarinx). Горни челюсти или мандибули(mandibulae); долни челюсти или максили(maxillae), стълбче(stipa), външна дъвкателна пластинка(lobus internum) и долно челюстно пипалце(palpus maxilaris). Долна устна(labium), която се състои от подбрадник(submentum), брадичка(mentum), езичета(paraglosae), вътрешни дъвкателни езичетa(glossae) и долноустни пипалца(palpilabiales). От вътрешната страна на долната устна често се намира подглътъчник(hipopharinx). Този устен апарат е характерен за правокрилите и твърдокрилите. Смучещ тип апарат имат пеперудите, където хобота служи за смукане. Пробивно смучещия тип е характерен за дървеници, комари, листни въшки, трипси и др. Тук липсват челюстни и устни пипалца, субстрата се пробива с режещите четинки. Устен апарат за близане има домашната муха. Тук хобота се образува от долната устна, долно челюстните пипалца са добре развити. Шията е свързващо звено между главата и гърдите и обикновено е твърде къса.
Въпрос 3

Гърдите(thorax) са втората важна част от тялото след главата. Съставени са от 3 сегмента- преднегръб(prothorax), среднегръб(mesothorax), заднегръб(metatorax). Всеки гръден сегмент е съставен от склерити, които биват гръден, коремен и два странични. Всички склерити разположени на гръдната страна се нар. тергити, на коремна стернити, а страничните плеврити. Крайниците са членести и се състоят от бедрена главичка(coxa), бедрено пръстенче(trochanter), бедро(femur), пищял(tibia), стъпало(tarsus). Стъпалото се състои от до 5 членчета като последното е снабдено с две нокътчета(unguiculi). В зависимост от функциите краката биват - бегателни, плавателни, за скачане, за прикрепване и за събиране. Крилата(alae) също са важен елемент, те са кожести израстъци на гръдните сегменти. Всяко крило се състои от основа(basis), връх (apex), преден или костален край на крилото (costa), външен край (termen) и заден или вътрешен край (dorsum). Жилките на крилата са надлъжни напречни и разделят крилото на клетки. Коремчето(abdomen) е третата важна част от тялото. Изградено е най-често от 10 сегмента. Всеки коремен сегмент е изграден от гръбна част- тергит, коремна -стернит и странични плеврити. При низшите насекоми коремчето носи крайници, при останалите такива липсват. По-важни придатъци са грифелки(styli) и церки, които са видоизменени крайници. Половите придатъци или гонапофизи се намират на 8 и 9-ти коремен сегмент. Тук се отнасят яйцеполагалото на женските насекоми популационен орган(penis) при мъжките. Гонапофизите са самостоятелни образувания и не са видоизменени крайници в едни случаи коремчето приляга с цялата си основа към гърдите и тогава се нарича седящо, а в други случаи първото, второто и третото коремно членче са удължени и се образува стъбло и се нарича стъблесто коремче.
Въпрос 4

Обвивката на насекомите се състои от 3 слоя- кутикула, хиподерма и базална мембрана. Кутикулата е най-важната част и се образува от отделения на хиподермата. Външният й слой се нарича епикутикула, а вътрешния - прокутикула. Прокутикулата се разделя на екзокутикула и ендокутикула. Вътрешния слой е съставен от хитин и белтъци. Кутикулата защитава насекомното тяло от външни въздействия. Хиподермата е еднослойна и предназначението й е да отделя ларвна течност която да разтваря старата ендокутикула когато насекомите линеят. Базалната мембрана е безклетъчна структура, много тънка и постила хиподермата. По тялото на насекомите се намират множество шипчета, пъпки, бразди, вдлъбнатини под формата на точки, това са придатъци. Към структурните образувания се отнасят косъмчетата и четинките. Косъмчетата имат чувствителни функции, а четинките регулират телесната температура. Много видове имат люспи по тялото си които са видоизменени косъмчета. В насекомите се срещат най-различни жлези - миризливи, восъчни, отблъскващи, отровни и др.
Въпрос 5

Структурното оцветяване се дължи на специфичния строеж на кутикулата и на разположените върху нея люспи. Определя се от явлението интерференция или дифракция и е свързано с разположението на люспите и отражението им от светлината. Много пъти структурното оцветяване се дължи на пигменти намиращи се не само в кутикулата, но и в хиподермата, мастното тяло или в кръвта. Основният пигмент при насекомите са меланините. Това са свойства с белтъчна природа. Каротините също определят цвета на насекомите, например червения цвят на ларвата на колорадския бръмбар се дължи на приетия каротин с растителната храна. Зеленият цвят се дължи на приетия хлорофил от растенията. Птерините, които определят цвета на пеперудите придават - бял, жълт, оранжев, и червен цвят.
Въпрос.6

При насекомите мускулната с-ма е много добре развита и се състои от соматични и виецерални мускули, които са напречно- набраздени. Телесната празнина при насекомите е смесена и се нарича хемоцел, и се образува при ембрионалното развитие, като се изгражда във вид на целомни торбички. След време стените на целомните торбички се разрушават и се получава хемоцелът. В него са поместени вътрешните органи. Хемоцелът е разделен с тънкостенни прегради наречени диафрагми на три отдела. Горният се нарича околосърден и в него е разположен гръбния кръвоносен съд, в средния отдел се разполагат храносмилателната, отделителната с-ма и мастното тяло, в долния отдел е разположена коремната нервна верига. Мастното тяло представлява рехава тъкан запълваща междините между вътрешните органи. Пронизана е с трахеи. На цвят то е жълто, оранжево, зеленикаво тяло. Богато е на мазнини и по състав е близко до хемоцитите. То е резервоар на хранителни в-ва и в него се натрупват продукти от обмяната на в-вата. Храносмилателната с-ма се състои от устно отверстие което се намира в главата, следва глътка, хранопровод, гуша, мускулест стомах. Всички те образуват предното черво. През глътката и хранопровода преминава храната. Гушата е разширение на хранопровода и в нея се натрупва храната. Мускулестия стомах се нарича провентрикулус и е снабден с остри хитинови зъбци. В него механично се преработва храната и се изтласква в средното черво. Средното черво произлиза от ектодермата и е от епидермален произход. При много насекоми е снабдено със слепи израстъци, като в тях се всмукват хр. в-ва, а несмлените остатъци отиват в задното черво. Задното черво подобно на предното е постлано с хитинова интима и има ектодермален произход. Тук храна не се смила и не се всмуква. Съставено е от тънко, дебело и право черво завършващо с анус. Химическата борба на храната се осъществява чрез отделяне на ферменти, които спомагат за нейното хидролизиране. Такива се отделят от сложните жлези. При редица видове насекоми съществува и извънчревно храносмилане. При този тип ферментите се изливат направо върху източника на храна. Наблюдава се при хищните, но има и растителноядни дървеници.
Въпрос 7

Дихателната с-ма се състои от многочислени силно разклонени въздухоносни тръбички наречени трахеи, които преминават през цялото насекомно тяло. Техните разклонения образуват трахейни капиляри наречени трахеоли. Навън трахеите се отварят в дихателни стигми. Стигмите са разположени по двойки на всяка страна на телесните сегменти. Всяка стигма има косъмчета и израстъци образуващи филтриращ апарат. Имат също и запирателен апарат състоящ се от мускули, чрез тези апарати стигмите могат да се затварят и да не пропускат въздух или да задържат праховидни частици. Самите трахеи от вътрешната си страна са постлани с хитинова интима и със слой от клетки образувани от хиподермата. Хитиновата интима образува тенидии които не позволяват при извиване на насекомото трахеите да се сплеснат. Въздушните торбички са удебеления и се различават от трахеите по това че нямат тенидии. Въздушни торбички имат правокрилите, твърдокрилите, ципокрилите и др. дишането се осъществява като въздуха прониква през стигмите, от там отива в големи трахейни стволове, преминава трахеите и чрез трахиолите се отдава кислород на клетките. Първично безкрилите и някои ларви на паразитни насекоми дишат чрез цялото си тяло. Водно живущите насекоми и техните ларви и нимфи дишат с хриле, чрез които се приема разтворения във водата кислород. Кръвоносната с-ма на насекомите е отворена тя изпълва телесната празнина и междините между органите. Част от нея се намира в гръбен кръвоносен съд, на който задният отдел се състои от няколко пулсиращи камери означени като сърце и преден отдел наречен аорта, която е тръбовидна и без камери. Камерата е снабдена с двойка устица, които са снабдени с клапи насочени навътре. През устицата се всмуква кръвта от телесната празнина в камерите. В повечето случаи задния край на сърцето е затворен. Кръвообращението се осъществява чрез пулсацията на камерите и движенията на долната и горна диафрагма. Посредством аортата кръвта достига в главата. Кръвта на насекомите се нарича хемолимфа, която се състои от течна плазма и кръвни телца наречени хемоцити. Кръвната плазма е жълта, зеленикава или безцветна, съдържа хранителни в-ва, белтъци, въглехидрати, мазнини, пигменти, хормони, ферменти, пикочна к-на и др. Хемоцитите са амебоподобни, безцветни без клетъчна обвивка клетки които свободно плуват в кръвта. Едни от тях се делят други поглъщат бактерии или твърди тела. Често по стените на гръбния кръвоносен съд се образуват гнезда от хемоцити които извличат непотребните в-ва от кръвта и ги натрупват в своята плазма. Този вид хемоцити се наричат перикардиални клетки или нефрити. Функциите на кръвта са да разнасят в насекомното тяло хранителни в-ва, да поглъща непотребните в-ва и да ги отнася към отделителните органи, също така разнася хормоните отделяни от жлезите с вътрешна секреция и така се осъществява хормонална регулация. Освен това, кръвта притежава имунни, защитни функции. Жизнените п-си се регулират не само по нервен, но и по хормонален начин. Функциите на невросекреторните клетки на главния мозък са да контролира и активизира дейността на преднегръдните жлези, да контролира растежа и развитието на насекомните ларви, възникването на диапауза. Функциите на преднегръдните жлези са да отделят хормон на линеене наречен екдизон, като този хормон спира диапаузата, предизвиква линеене на ларвите. Функцията на прилежащите тела е отделянето на ювениален хормон или неотенин, който определя развитието на органите в ларвите и не позволява да се инхибира метаморфозата. Кардиналните тела са свързани с главния мозък.
Въпрос 8

Нервната с-ма се разделя на централна, периферна и симпатична нервна с-ма. Основна структурна и функционална единица на нервната с-ма са невроните. Всеки неврон се състои от тяло, аксон и дендрити. Тялото изпълнява метаболитни функции, дендритите са странични разклонения на неврона, които приемат сигнали от друг неврон или външната среда, аксонът е дълъг и излиза от единия край на неврона, той предава или превежда възбудимост от област, която е отдалечена от дендритите. Чувствителните или сензорните неврони са разположени извън централната нервна с-ма, разположени са в органи наричат рецептори. Между невроните съществуват функционални връзки наречени синапси. Централната нервна с-ма е съставена от чифтни нервни възли наречени ганглии, които са съединени по между си с нишки. Всеки телесен сегмент има по един чифт ганглии, от които излизат нерви, като всеки нерв образува периферната нервна с-ма. Ганглийната с-ма на насекомите се разделя на главова и коремна. Периферната нервна с-ма се състои от нерви от които излизат ганглиите на централната и симпатичната нервна с-ма и водят до органите. Симпатичната нервна с-ма се състои от 3 отдела - устно-стомашен, коремен и опашен. Сензорните с-ми или анализаторите са групировка от периферни и централни нервни образувания, които възприемат, анализират степента на отделните дразнения върху организма на насекомите. Основните структурни и функционални единици за чувство са наречени сенсили. Съществуват два типа сенсили - непотопени и потопени. Осезателните рецептори са пръснати по цялото тяло. Чрез химичните анализатори насекомите възприемат вкус и мирис. Основна структурна и функционална единица на химичните анализатори са хеморецепторите. Вкусът служи за разпознаване на храната, вкусовите рецептори се разполагат върху устните органи. Вкусовите рецептори при пчелите и осите се намират и на края на антените. Насекомите разпознават 4 вкуса - сладко, горчиво, солено и кисело. Чрез хигротермичните анализатори насекомите чувстват или усещат термичното и влажното състояние на средата. Слуховите анализатори не се срещат при всички видове насекоми. Чрез тимпанални органи се възприемат звуци на индивиди от собствения вид, на ехолокационни сигнали на хищниците (като при прилепите). Зрението е получаване на информация за външната среда, която се осъществява чрез улавяне на електромагнитните излъчвания в светлинен диапазон на вълните от 300 до 800нм. Структурни и функционални зрителни органи са очите, те биват прости и сложни.
Въпрос 9

Насекомите са разделнополови. Женската полова с-ма се състои от двойка яйчници, двойка яйцепроводи, нечифтен яйцепровод, придатъчни полови жлези, семеприемник и много често яйцеполагало. Яйчниците се състоят от яйчни тръбички или фоликули, овариоли. Връхната част на яйчната тръбичка се нарича гермарий и в него се образуват първичните полови клетки наречени оогонии, от тях се образуват ооцити както и хранителни клетки. След време ооцитите нарастват, узряват и се превръщат в яйца. Узрелите яйца от яйчните тръбички постъпват в чифтите яйцепроводи преминават в нечифтият яйцепровод и през половото отверстие излизат на вън. Семеприемникът е в контакт с нечифтия яйцепровод в него се съхраняват сперматозоидите, които се приемат при копулация с мъжки индивид. Мъжката полова с-ма е съставена от чифт семенници, семепроводи, нечифтен семеизпразнителен канал придатъчни полови жлези и мъжки копулационен орган наречен едеагус. Семенниците са съставени от фоликули. В горната част на фоликула наречена гермарий се образуват сперматозоидите, които се продуцират от сперматогените. От семенниците сперматозоидите отиват в семепроводите, които имат семенни мехурчета. От смепроводите сперматозоидите отиват в семеизпранителния канал и от там в едеагуса. Цялостното развитие на насекомите преминава през няколко стадия - яйце, ларва, какавида и възрастно или имаго.
Въпрос 10

Размножаването на повечето видове насекоми е бисексуално. Бисексуалното размножаване се състои от 3 етапа- среща на половете, копулация и оплождане. При насекомите се срещат и други начини на размножаване - живораждане, партеногенеза, педогенеза, полиембриония. При живораждането ембрионалното развитие завършва още в майчиния организъм. Яйца не се снасят, а направо ларви или какавиди. Този начин на размножаване е характерен за девствените летни въшки, някои мухи и др. При партеногенезата (наричана още девствено размножаване) женската не се опложда. Когато от неоплодените яйца се развиват само женски индивиди партеногенеата се нарича телитокия, при развитие само на мъжки арренотокия, а когато се развиват и двата пола от същия тип яйца се наричат амфитокия. При педогенезата насекомите се размножават в ларвен стадий. Характерна е за ларвите на някои видове галици, дървеници и бръмбари. Полиембрионното размножаване става във фаза яйце. От едно яйце се получават десетки яйца. Характерно е за ципокрилите насекоми. Много видове след имагиниране са способни веднага за копулация и оплождане, други видове не са способни. Плодовитостта на насекомите варира в широки граници.
Въпрос 11

Цялостното развитие на насекомите преминава през няколко фази- яйце, ларва, какавида, възрастно или имаго. Самото индивидуално развитие на насекомите преминава през ембрионално и посембрионално развитие. Посембрионалното развитие се съпровожда с преминаване от една фаза в друга, вследствие на което се осъществява увеличаването на размерите на тялото и се появяват някои органи и с-ми, този тип на развитие нар. метаморфоза. Фаза яйце - яйцата на насекомите са големи клетки със съдържание на протоплазма, ядра, дейтоплазма или жълтък. Най-отгоре яйцето е покрито с обвивка нар. хорион. Под хорионът се намира жълтъчна обвивка, на повърхността на хориона е разположен микропила, през който преминават сперматозоидите при оплождане на яйцето. По външен вид яйцата биват гладки, наребрени, снабдени с капаче и т.н. формата им е удължена при мухи, скакалци и щурци, овална при пеперуди и бръмбари, бухалковидна при дневни пеперуди, полукръгла при нощенки и дъговидна при някои дървеници. Размерите на яйцата варират в широки граници. Снасянето на яйцата е поединично или на групи. Ембрионалното развитие на яйцето започва с тяхното дробене. Ларвата при излюпването си прогризва хориона и изллиза на вън. Развитието на насекомото във фаза яйце е от няколко дни до 2-3 седмици но понякога трае и до 9 месеца. Фаза ларва- току що излюпените от яйцата ларви са безцветни или бели и са с мека обвивка. Растежът и развитието на ларвите преминава през периодични линеяния, при които кутикулата се изхвърля. След всяко линеене ларвата постъпва в следващия стадий. Ларвите се отнасят към два основни типа имагообразни и неимагообразни. Имагообразните са характерни за насекомите с непълно превръщане, а неимагообразните за насекоми с пълно превръщане. Фаза какавида- тази фаза е характерна за насекомите с пълно превъщане. След като завършат своя растеж, ларвите от последната възраст престават да се хранят, стават неподвижни, линеят за последен път и се превръщат в какавида. В много случаи преди какавидирането ларвата изплита пашкул, в който какавидира. Това се наблюдава при пеперуди и листни оси. Дневните пеперуди какавидират без пашкул. Какавидите биват открити, покрити и скрити. Времето на развитие на фаза какавида е 6-10 дни, но може да продължи и месеци. Фаза имаго - излезлите от какавидите възрастни имат първоначално сгънати крила. След кратък период от време крилата се разгъват напълно, телесната обвивка се втвърдява и възрастните насекоми добиват телесния си цвят. През тази фаза насекомите линеят и не нарастват.
Въпрос 12

Диапаузата е биологичен феномен при който настъпва временен физиологичен покой в жизнения цикъл на насекомите. Формите й са различни. Във фаза яйце се среща ембрионална диапауза. Такъв вид е характерна за копринената пеперуда и много видове скакалци. Ларвната диапауза е характерна за насекоми които зимуват във фаза гъсеница. Среща се при ябълковата плодова листоврътка, голямата бяла нощна пеперуда и др. Какавидата и пупалната диапауза е характерна за насекоми зимуващи във фаза какавида или пупарим. Характерна е за зелевата и памуковата нощенки, бялата зелева пеперуда, цвекловата муха и др. имагиналната диапауза, води до настъпване при полово зрели женски насекоми резорбция на яйцата. Характерна е за дървеницата, колорадския бръмбар, цвекловия хоботник и др. В страните с умерен климат има лятна диапауза или зимна диапауза. В много случаи диапаузата може да продължи повече от една година и тогава тя е двугодишна или многогодишна. Тя може да бъде задължителна, характерна е за моноволутните насекоми и факултативна тя настъпва при неблагоприятни екологични ф-ри. Излизането от диапауза е под влияние на екологичните ф-ри на средата. Времето за развитие на определено насекомо от яйце до възрастно се нарича генерация или поколение. Това време на развитие зависи от екологичните ф-ри на околната среда но и от наследствените особености спрямо жизнения цикъл на насекомото. Едни насекоми през календарна година развиват едно поколение, други 2-4-5 трети развиват годишно по 10- 15 поколения. Поради тази причина се използват понятията моноволутинни(с 1 - поколение), биволутинни(с 2), триволутинни(с 3) и поливолутинни( с много поколения). Има насекоми които развиват едно поколение за повече от 1 календарна година, такъв е майския бръмбар. При първите генерацията е двугодишна, при вторите тригодишна и т.н. Има насекоми като пеещата цикада, чието развитие продължава 13 или 18 години. Развитието на насекомите през всяка календарна година състояща се от 4 сезона протича по различен начин. За всеки вреден насекомен вид се съставят фенологични календари, в които се отразяват месеците с техните декади и фази на насекомите, които се срещат по това време. С понятието полиморфизъм се обозначава наличието в пределите на един и същи насекомен вид рязко различни един от други индивиди. При насекомите е известен и така наречения екологически полиморфизъм като този тип възниква под влияние на условията на околната среда. Съществува и сезонен полиморфизъм.
Въпрос 13

Екологията на насекомите се занимава с взаимоотношенията м/у насекомите и околната среда и отношенията в/у тях самите. Тя проучва на популационно, биоценозно, на екосистемно и биосферно ниво. За изучаване влиянието на екологичните ф-ри в/у отделни индивиди се занимава науката аутекология, за изучаване на насекомите на популционно ниво се нар. демекология, изучаването на съобществата и ролята на насекомите в тях е предмет на синекологията. От практическа гледна точка са важни екологичните св-ва на видовете. Едни от насекомите са студенолюбиви и се нар. криофили, други са топлолюбиви и се нар. термофили. Съществуват и сухолюбиви нар. ксерофили, влаголюбиви- хигрофили, а обитателите на растителната обвивка - фитофили. Едни видове се хранят с растителни представители на много ботанически семейства- полифаги насекоми, втори се хранят само с няколко вида - олигофаги, трети само с един вид- монофаги. Има видове слабо издръжливи на екологичните условия- стенобионти и такива които са повече издръжливи- еврибионти. Екологичното разнообразие се свежда до 4 категории- абиотични, хидроетафични, биотични и антропогенни. Абиотичните ф-ри са температура, влажност на околната среда, светлина и въздушните течения. Температурния диапазон при който насекомите са активни е 15-38 градуса, оптималната за техния живот е 26. редица видове насекоми издържат до -30 и -50 градуса. Скоростта на развитие на насекомите зависи от температурата. Съществува горен и долен температурен праг под и над който насекомите не се развиват. Те са характерни за всеки вид насекомо. Температурите които са над долния праг на развитие и не са над горния се нар. ефективни температури. Тези температури помагат за пълното развитие на насекомите. От голямо значение за насекомите е относителната влажност на въздуха. Когато влажността е ниска от насекомното тяло се изпарява много вода и при силно засушаване то загива. Всеки вид има оптимална влажност на развитие. Ако абиотичните ф-ри не са толкова благоприятни популациите на съответния вид съществува в латентно състояние. Прогнозирането каламитетно състояние от даден вредител е от голямо значение за растително защитната практика. Въздействието на светлината определя тъй нар. фотопериод. Късият фотопериод е сигнал за настъпване на неблагоприятни условия за живот. Слънчевата активност също определя масовото развитие. Въздушните течения хоризонтални или вертикални са причина за преселването не само на възрастни но и ларвни фази на насекомите.
Въпрос 14

Защитата на растенията в областта на селското и горското стопанство има профилактичен и изтребителен характер. Провеждането на тези мероприятия се съобразява с екологията на съответния вредител, с повредите, които той нанася, с климатичните, почвените условия в съответния район и със организационно-стопанските условия. Методите за борба с вредителите са агротехнически, механически, физически, биологически и интегриран метод. Чрез извършване на определени агротехнически мероприятия се създават неблагоприятни условия за развитието, размножаването и разпространяването на вредни животни. Също така и чрез прилагането на сортоустойчиви растения. Механичния метод се прилага в редица разновидности- ловни пояси, събиране и унищожаване на вредителите, остъргване кората на дърветата, прилагане на прегради и примамки. При физическия метод диапазона на устойчивост на вредителите към ниски и високи температури, както и към други физически ф-ри е в определени граници. Този метод се използва предимно в периода на съхраняване на реколтата. Карантината на растенията е с-ма от мероприятия предназначена за предотвратяване на пренасянето на вредители заедно с растения, животни или продукти от тях в дадена страна или разпространението на един вредител от едни места в други, в които вредителят не се среща. Поради тази причина се различават вътрешно карантинни и външно карантинни неприятели. Чрез химичен метод се използват различни химични в-ва наречени пестициди. Този метод намира широко приложение. Има зооциди, което е общо понятие за пестициди за борба с вредните животни и фунгициди - като това е основна група пестициди използвани за борба с причинители на болести по растенията.
Въпрос 15

От този разред полифаги са семействата на дървесните скакалци, стъбловидните щурци, попови прасета и полски скакалци. Семейство дървесни скакалци (tettigondae). Най-много повреждат площите засети с тютюн, лозя и др. У нас са установени 7 вредни вида от това сем. Зелен скакалец (tettigonia viridissima)среща се в Европа, Азия, Северна Америка и в България. Напада всички житни и бобови култури. Повредите се състоят не само в изгризване на листата, но и на още неузрелите семена. Поврежда овощни дървета- поврежда пъпките, листата и зрелите плодове. Възрастните са тъмно зелени, женските са снабдени с яйцеполагало. Имат едно поколение годишно, зимува като яйце. През април се излюпват ларвите, те линеят и преминават 5 възрасти. Яйцата се снасят поединично в почвата през юни-юли, където и зимуват. Борбата срещу него е с употреба на инсектицидите ДДВФ с контактно действие. Инсектицидите се използват чрез пръскане, прашене или с примамки. Семейство стъбловидни щурци (oecanthidae) обикновен стъбловиден или лозов щурец (oecanthus pellucens). Разпространява се в Европа, Северна Америка и у нас. Вредителя е всеяден но предпочита тютюна, лозата, фия, люцерната, прасковата и кайсията. Нагризва листата на растенията, също така се храни и листни въшки. Възрастните са сламено жълти и с много дълги антени. Имат едно поколение годишно. Зимува като яйце в лозовите леторасли. Ларвите се излюпват през май. Методите за борба са пръскане и прашене с инсектициди. Семейство щурци (gryllidae), у нас се срещат два вредни вида. Пустинен щурец (grillus desertus) който поврежда житните, бобовите, зеленчуковите, индустриалните, маслодайните и младите дръвчета в разсадниците. Възрастните са черни, женските са с дълго яйцеполагало. Ларвите са дребни, светлочервени или жълти но в последствие потъмняват. Имат едно поколение годишно. Зимува в почвата като ларва от 2-ра и 3-та възраст. След като снесат яйцата женските умират. Полски щурец (grillus campestris) повредите от него са най- много по лозата, на която изгризва пониците и пъпките. Екологията му е сходна с тази на степния щурец. Борбата се води като нападнатите площи се пръскат, напрашават се с инсектициди. Семейство попови прасета (gryllotalpidae) - попово прасе (gryllotalpa grylottalpa) у нас е масово разпространено. То е един от най-опасните неприятели. Поврежда всички полски, овощни и горски култури. Поповите прасета са кафяво оцветени, коремчето им е жълто, надкрилията му са къси, крилата му са прозрачни. Яйцето е с големина на просено зърно и жълто оцветено. То има 4 лаврни възрасти. Живее в почвата и е многочислено в онези почви които се торят с оборски тор. Зимува във фаза възрастно, ларва и нимфа. През пролетта женските копулират, оплождат се и снасят яйцата си в специална камерка, която е на дълбочина 10-20см. количеството на яйцата е около 36. Ембрионалното развитие е от 10 до 20 дни. Женската пази излюпените си ларви 2-3 седмици. Естествените им врагове къртиците, земеровките,полските гарвани, кокошките, домашните котки и др. Борбата с поповото прасе се води както при парникови, така и при полски условия. Семейство полски скакалци (acrididae) имат едно поколение през годината. Повечето видове снасят с помощта на яйцеполагало яйцата си в почвата, а други в растенията. Излюпването на ларвите става през пролетта. Полските скакалци се разделят на 2 биологични групи - стадни и нестадни или единични. Общо в България са установени 11 вида вредни скакалци. Силно влияние върху популационната плътност на скакалците оказват ципокрилите насекоми, паразитни мухи и ларвите на някои бръмбари. Марокански скакалец (dociostaurus marroccanus) у нас се среща на всякъде. Поврежда житните, бобовите, техническите, декоративните, горските растения и лозата. Поврежда листата, при житните нагризва класовете, при овощните сочни плодове. На цвят скакалеца е жълтосив или сивокафяв със сиви петна. Яйцата са бледожълти и са разположени в яйчни мехчета. Ларвите приличат на възрастните, но са безкрили. Има 5 възрасти. Има едно поколение през годината и зимува като яйце в мехчета. Напролет се излюпват ларвите. Италиански скакалец (calliptamus italicus) напада почти всички селскостопански и широколистни горски растения. Има едно поколение годишно. Има и стадна и единична фаза. Методите за борба са чрез разораване. За примамки се използват говежди или конски изпражнения, шротове и др. у нас за хим. борба се използват АЛФАКОМБИ или ДУРСБАН.
Въпрос 16

Към това семейство се отнасят много широко разпространени бръмбари, чиито ларви нар. телени червеи са много опасни вредители на семената и пониците на култивираните растения. Те наброяват 120 вида в нашата страна. От тях 15 вида са вредни. Повреждат голям брой полски и зеленчукови растения, младите лози в маточниците, младите фиданки в овощните и горските разсадници. Бръмбарите имат силно хитинизирано продълговато тяло. Когато са обърнати по гръб, подскачат и се обръщат на коремната си страна, при това обръщане се чува звук подобно на чукане откъдето идва и наименованието им полски ковачи. Женските бръмбари се отличават от мъжките с по-големите си размери, по-широкото си тяло и късите си антени. Възрастните бръмбари са оцветени от жълто през керемидено червено до черно. Едни видове са оцветени цветно, други пъстро. Яйцата са овални, белезникави и се отнасят в почвата по плевелна растителност на купчинки от 3 до 18 броя. Количеството на яйцата е от 75 до 250 броя от всяка женска. Каквидират през пролетта на четвъртата година. Имагинират през пролетта или лятото. Ларвите са жълти или кафяви, те престояват в почвата 4 години, линеят до 8-9 пъти. Възрастните бръмбари живеят 14 до 28 дни, хранят се с прашец, нектар, пият вода от росните капки и по-рядко нагризват растения или нападат други животни. През началния период на развитието си яйцата поемат вода и увеличават размерите и теглото си. Когато влагата е недостатъчна загиват. Ембрионалното развитие на яйцата е от 14 до 28 дни. Излюпените ларви се развиват в продължение на 3-4 години. Ларвите се хранят с течна фракция от хранителните растения. От агротехническа гледна точка на нанасяне на вреди ларвите се разделят на 2 групи-към първата група се отнасят видове от род agriotes. Ларвите на тази група е хранят с корени и с прорастващи семена. Към втората група се отнасят видове от род melanotus, selatosomus. Ларвите им изгризват най-вече съдържанието на семената, корени, подземни стъбла, клубеноплоди. Ларвите от втората група са особено опасни за разсадения тютюн, за разсада на зеленчуковите, царевицата и др. По отношение на храненето си ларвите на телените червеи се разпределят на няколко групи всеядни - предпочитащи предимно житните култури, род agriotes, всеядни с изразена фитофагия, но консумиращи животинска храна, род selatomus, всеядни със слаба фитофагия хранещи се предимно с животинска храна и с растителни остатъци, род limoniu.Останалите са хищници, некрофаги или паразити. По - важни бръмбари ковачи са обикновения полски ковач (agriotes lineafus) бръмбарите са сиво кафяви и повреждат житните култури. Тъмен полски ковач- възрастните са черно кафяви, ларвите му повреждат житни и зеленчукови растения. Малък полски ковач- възрастните са светлокафяви до червеникави, ларвите му повреждат царевицата. Западен полски ковач - жълтеникаво кафяви до тъмно кафяви също поврежда царевицата и зеленчукови растения. Степен ковач- черни, повреждат житните. Методи за борба - при окопните култури се извършва редовна междуредова обработка, третиране с хербициди, засяване на култури които са слабо повреждани от тях.
Въпрос 17

Чернотелките са многоядни неприятели в агроекосистемите, ларвите им приличат на телените червеи. Отличават се по предната двойка крайници които са много по-силно развити от останалите. Ларвите им се развиват от 1 до няколко месеца. Възрастните живеят 2-3, понякога и 4-5 години. Нанасят повреди на растенията подобно на телените червеи и се развиват за 1 година ларвите на обикновения пясъчник се хранят с растителни остатъци и не повреждат живи растения . вредящи са възрастните бръмбари. Повечето чернотелки водят скрит начин на живот, през деня се крият и стават активни през нощта. Царевична чернотелка (pedinus femoralis) у нас се среща на всякъде ларвите изгризват набъбналите семена на покълналите растения, възрастните вредят слабо. Поврежда най-много царевицата, слънчогледа, картофите и тютюна. Бръмбарите са с овално и черно тяло, яйцата са овални и белезникави. Ларвите са дълги до 20 мм сиво или кафяво жълти. Какавидите са белезникави.Царевичната чернотелка зимува в почвата като ларва и в укрития като възрастно. Започват да снасят през пролетта, една женска снася до 1500 яйца. Бръмбарите снасят до август. Самите бръмбари живеят 2-3 години. Какавидират през юни, юли, развиват се за 12-18 дни. Степна чернотелка (blaps halophila) у нас се среща на всякъде. Опасни са презимувалите ларви, защото повреждат семената на всички житни култури. Възрастните бръмбари са черни, яйцата бели, ларвите жълти. Зимува като ларва и възрастно. Възрастните се появяват през април -май. Всяка женска снася по 300 яйца. Ларвите се развиват за 14 месеца. Какавидират в земна камерка. Обикновен пясъчник( opatrum sabulosum) у нас е повсеместно разпространен. Бръмбарите нагризват покълналите семена листата или направо прегризват растенията. Бръмбарите са овални и черни. Яйцата са кръгли и белезникави, ларвите отдолу са жълти, от горе тъмнокафяви. Какавидите са белезникави. Зимуват сред растителни остатъци или в горния слой на почвата. Живеят 2-3 години. През април-май копулират и снасят. Всяка женска снася за сезон по 100 яйца. Ембрионалното развитие е 1-2 седмици. Какавидата е поместена в земна камерка. През пролетта възрастните имагинират. Те са многоядни и предпочитат увехнали растения, много опасни са за разсадените зеленчукови растения и за тютюна. Методите за борба с чернотелките е чрез прашене с препарата ЛЕБАЙЦИД.
Въпрос 18

Към това семейство се отнасят 10 вида вредни многоядни бръмбари. Най-опасни от тях са майските, юнските, априлските бръмбари и царевичния торник. Майски бръмбар(melolontha melolontha) разпространен е в Европа и у нас поврежда листата на овощни и широколистни горски дървета. Ларвите повреждат корените и подземните части на дървесни и тревисти растения. Повреждат картофи, цвекло, кромид, зеле, ягоди и фасул. Яйцата са овални първо бели след това стават кремави с 2 кафяви петна. Ларвите са дъговидно извити жълти с кафяво жълта глава. Какавидите са жълти и са разположени в земни камерки. Неприятелят се развива за 3 години. Възрастните се появяват в края на април началото на май. Първи имагинират мъжките. Летят 1-2 месеца след залязване на слънцето около половин час. През деня са под листата на растенията и ги изгризват изцяло. През пролетта извършват миграция към дъбовите гори и след известно време се връщат по културните растения. Яйцата се снасят в землести камерки и във всяка камерка има по 1 яйце. Всяка женска снася 25 яйца. Живеят средно 22 дни. Ембрионалното развитие е от 22 до 50 дни. Какавидния стадий трае 1 месец. Емагиниралите бръмбари остават в почвата презимуват и през пролетта излизат, естествените им неприятели са къртиците, гущерите, щъркелите. Борбата се извършва с унищожаване на плевелните растения, тъй като в почват под тях бръмбарите снасят яйцата си. Чрез култивиране, подмятане и лятна оран част от ларвите се унищожават механично. Обикновен юнски бръмбар (amphimallon solstitialis) у нас се среща навсякъде. Възрастните бръмбари не се хранят. Ларвата е типичен полифаг и се храни с житни, технически, фуражни, ягодоплодни, лоза, широколистни и иглолистни дървета. Бръмбарите са светлокафяви, главата е чернокафява. Яйцата са бели, ларвите са дъговидно извити, бели. Какавидите са кремави. Развива се за 2 години, излюпват се до юни. Летят предимно мъжките, летежът им продължава до 36 дни. Женските снасят яйцата си в почвата по 20-30 броя в почвени камерки. Ембрионалното развитие е до 24 дни. Ларвите се излюпват през юни- август, хранят се с корени. Естествени врагове са им кукувицата, сойката, дроздовете и свраката. Борбата с юнските бръмбари се води срещу ларвите. Извършва се с подмятане на стърнищата, дълбока оран, прашене с праховидни инсектициди, като след това се прави лющене на стърнищата. Априлски бръмбар (miltotrogus) размножава се в необработваеми площи. Ларвите повреждат слънчогледа, ягодите, зелето, фъстъците, явора и др. бръмбарите са кафяво черни, яйцата са кафяви,матово бели. Ларвите са бели с кафява глава, какавидите кремавожълти, разположени в земни камерки. Летят от април до юни. Женските снасят по 28 яйца, ларвите се хранят с корени. Генерацията му трае 3г. Царевичен торник (pentodon idiota) -вреди във фаза възрастно или ларва. Бръмбарите повреждат кореновата шийка, ларвите повреждат корените. Бръмбарите са черни ларвите са овални, кремави извити с тъмно кафява глава. Какавидите са белезникави. Активни са през цялото денонощие. Женските се заравят в почвата и снасят на купчинки, като всяка яйцекупчинка съдържа 3-4 яйца. Ембрионалното развитие е от 10 до 30 дни. Излюпените ларви се хранят с мъртви или живи корени. Какавидния стадий е 12-14 дни. Генерацията е тригодишна. Методи за борба- при окопните култури се извършва междуредова обработка с цел да се унищожат снесените яйца. В края на лятото нападнатите площи се изорават дълбоко за да се унищожат всички фази на вредителя.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въпроси по ентомология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.