Зоология - лексии


Категория на документа: Биология


Биоекологични характеристики при рибите-
- основните фактори, които определят разнообразието на ихтио фауната са качествата на водата. В зависимост от количеството соли на натриевия хлорид във водата има 3 основни типа – сладки, полусолени и солени. Повечето видове риби са стенохалинни- с вода с определена соленост. По- малко са еврихалинни- змиорка, кефалова риба, есетрови, бодливки и др. Сладководни – 1-2 промила соленост, в световния океан е около 35, а в Черно море- 18. брахични водоеми- с междинна ссоленост. Има и група риби обитатели на свръхсолени водоеми- солници и тузли/хиперхалинни водоеми/. У нас напр.Платерина илария.
Пр. За стенотермна риба- балк.пастърва- само в студени води. Има и евритермни видове- живеят в по- широки температурни граници- шаран- интензивно се храни при 16 градуса, спира да яде при 9, при 4 изпада в анабиоза.
Летният сън е предимно при тропичните сладководни видове, а за нашата ихтиофауна е възможна ..............................за летална се счита темп.-30-51 градуса. Има единични видове в термални извори до 52гр.
Съдържание на кислород- тясно свързана с с температурата на водата. При по- ниски температури има повече кислород. Речните видове риба са 3 основни групи.
- обитатели на горни течения- с по- ниски температури и повече кислород. При бързи течения в тези води освен балк.пастърва,някои мрени, щипоци, имат демерсиален хайвер.
- Обитатели на средно течение- с по- висока температура и по- малко кислород. Постоянно дъното е песъчливо и чакълесто- демерсиален хайвер., по- голямо видово богатство.
- Долни течения- бавен отток на вода, по- високи температури, още по- ниско съдържание на кислород. Поради по- бавното течение дъното става предимно тинесто, възможност за създаване на висша флорна растителност, много по- постоянно водно ниво, по- слабо подвижни видове , фитофилни т.е.хайверните зърна залепват по растителността. Реофилни- залепват по дъното. Фитофилни- шаран. Видовото разнообразие в долното течение е и най- богато. В р.Дунав има 1 вид с пелагичен хайвер- lotalota. В морето има видове, обитатели на крайбрежната зона- неретична зона. Пр.попчета, коремните перки са срастнали, формират подобие на вендуз, осн. С димерсиален хайвер, повечето са евритермни обитатели на откритите водни площи- .................... в-ве . нектонни- добри, подвижнни хищници- лефер, скумрия. Акули – до 30- 40 км/ч, синя, тигрова акула, риба меч- 130- 140 км/ч.
Противоположни на тях са планктонните видове- бавно подвижни и се носят по теченията- морски игли, морски кончета, които се носят заедно с водораслите. Има една малобройна група от океанското крайбрежие , които населяват сублиторалната зона- рядко обливана о т вода зона, заета от мангрови води и приливноотливна крайбрежна зона. В океана има и група от дълбоководни видове- над 1800м дълбочина. Те имат тънко дълго тяло с пропорционално огромна уста. Много от тях имат меки кости и хрущяли, очите обикновено са телескопични , при много от видовете има светещи органи. Преходна група м-ду морски и сладководни са преходните видове риби- есетрови, карагьозови, пастървови- сьомга. Размножават се в сладки води , живеят в солени.

Хранене при рибите-

Еврифаги- използват разнообразна храна- растителна и животинска- шаран.
Стенофаги – ограничено разнообразие от растителни източници.
Монофаги – тясно специализирани към опр.хран.източници- риба папагал- храни се с корали.
У нас новоизлюпените са стенофаги- ядат планктон. Възрастните са еврифаги и зоофаги. Хищните риби имат добре развити остри зъби, миролюбивите в-ве са с по- широки и плоски зъби. Някои хищници имат специални приспособления - ................. зъби- при шаран, риба меч и др. Растителноядните имат по- дълго черво от хищните.
Окраска- горната част е по- тъмно оцветена, а долната- блестяща. Обитателите на пелагиала са със синкаво- зеленикав гръб, докато дънните обитатели са с кафеникаво- зеленикав цвят. Много в-ве променят окраската си в зависимост от субстрата, в-ху който са- калкан. Много от в-вете имат защитна окраска, някои са с предупредителна- притежатели на отровни жлези- нар.се отровни лъчи. По- ярки са в-вете, което се размножават през ..............
Рибите са разделно полови, по изключение са хермафродити/при миксини/, но и при някои костни. При някои костури е установено едновременно узряване на половите продукти- изхвърляне през няколко пъти на сперматозоиди или яйцеклетки.Изключение у нас е сребристата каракуда- Carassius auratus- изцяло от женски популации, гиногенезис- стимул за дробене на яйцеклетката е сперматозоид от друга шаранова риба. Полов диморфизъм при риби- женските са по- едри , а мъжките по- ярки. Различни полови белези- вторичните полови белези се появяват след първичните. Лъчите на аналната перка се разрастват като копулационен орган. Напр. Лина – мъжките са с удебелни лъчи на коремните перки. Втор.полови белези напр.- изкривяване на челюсти при пъстървите, мигрирайки по теченията на големите реки, или подобие на гърбица, при щаранови- брадавичести образувания по главата. Размножаването през размножителния период, ако е през деня са по- ярки. Според размера на в-вете е и възрастта, на която достигат полова зрялост. По- дребните са половозрели още на следващат а година. При шарана – cyprenus carpio- след 3-4 години. Моруна- hugo hugo- 14- 26 годишна възраст. Различаваме моноциклични/миноги, пъстървови/ и полициклични/огромна част от в-вете/. Оплождането при повечето костни и безчелюстни е външно. Вътрешно е при акулови риби и при яйцеживородни костни риби. При всички яйцеживородни риби зародишите получават кислород чрез дифузия от майчиния организъм, а главно при акулови се наблюдават и други механизми за изхранване на зародиша. Повечето риби са полигамни, не образуват семейство, а малко са моногамни- те полагат грижа за малките. Количеството на хайвера е пропорционално в зависимост от полаганите грижи- по правило по- едрите от женски от 1 вид снасят повече яйца . пр. У нас грижи за хайвера и новоизлюпените малки са бодливките./р. Gasterosteus )- G. aculeatus. Мъжката бодливка през пролетта прави гнездо от водорасли, които слепва със секрет отделен от бъбреците му. Той има силно териториално поведение, сменя цвета на корема си и црез шиповете си изгонва неприятели. Привлича женската в гнездото чрез танц. Може да привлече повече от една женска. Снасят до 2000 яйца, в зависимост от размера. Мъжкият ги полива със семенна течност за да ги оплоди и веднага прогонва женската за да не изяде яйцата. Мъжкият се грижи за новоизлюпените малки.
Hippocampus ramulosus – водно конче. Мъжкият е с кожнна торба, в която носи снесения от женската хайвер и се грижи за малките. Женските снасят доста едри яйца- от порядъка на няколко десетки.
Риба луна- Molva molva. Тя не полага никакви грижи за поколението и снася огромно количество яйца- 1 женска снася до 300 000 000 яйца. Периодът на снасяне на хайвера е различен според оптималните условия за даден вид. У нас повечето риби снасят пролет- нач.на лятото. Един от първите размножаващи се в-ве в началото на годината е щуката- рано на пролет. Един от последните в-ве е балканската пастърва- октомври- ноември, при 6-8 градуса температура на водата, в песъчливите участъци на дъното. Инкубация- цяла зима и чак на следващата пролет е излюпването на малките.
Миграция на риби- насочени премествания или скитания/ненасочени/. Трофични или хранителни миграции- при в-ве размножаващи се на едно място и изхранващи с е в друго. Пр. У нас са кефаловите риби, размножаващи се навътре в морето и се изхранват в крайбрежните езера. , черноморска скумрия. Размножителни миграции- извършват ги проходните в-ве риба. Срещу течението на реките от солена към сладка вода наричаме анадромни миграции. По течението на реките- катадромни миграции. Пр. Европейска змиорка- angula angula. Сезонни миграции- свързани с промяната на климатичните условия и съответно хранителните. През есента в-вете- паламуд, скумрия, лефер, сафрид, мигрират на юг като паламуда и скумрията са отивали в Мраморно море за зимуване. Денонощни премествания- пр.хамсията. през деня в Черно море тя е на по- дълбоко, а ношем е в повърхностните води- свързано с движението на планктона, с който се храни.

Тема22:Надклас Тetrapoda- четириноги. – обединява класовете излезли на сушата. Излизането на сушата не е бил лесен процес и самите условия са принудили древнитеръкоперки през горен Девон преди 370 млн години. Са излезли на сушата- причините са били климатични, започва сух период с чести пресъхвания на водоемите и ръкоперките е трябвало да развият механизъм за преместване от единия във другия водоем. Във връзка с излизането на сушата те е трябвало да се справят с 4 основни проблема-
- водата е с много по- голяма плътност от въздуха- необходимост да се развият крайници и преустройство в скелета, основните костни елементи ги има в крайниците на ръкоперката.
- Дишане- развиват се бели дробове, но кислородът във въздуха е около 200 пъти повече от този във водата. Подобие на бели дробовеса имали древните ръкоперки.
- Формиране на втори кръг на кръвообращение. Малък/белодробен/-венозната кръв се отнася към белия дроб. И голям/телесен/- отнася върналата се окислена кръв от белите дробове.
- Изпаряването- приспособление за намаляване на изпарението и икономия на вода. Развитие на външен костен скелет- костен щит- , изключително бавно подвижни.

Съвременните сладководни са се появили мног о по- късно- едва през мезозоя. Почти 150 млн години след първите са се появили съвременните земноводни. Дори и те са тясно свързани с водоемите. Първите са имали много голяма конкуренция на сушата, нямат изобилие от храна, насекомите са в разцвет близо 100 млн години след появата на земноводните.
Клас Аmphibia
1.наличие на крайници фиг. 6
2. ларвите са хищници без специализирани приспособления за улавяне на храната.
3. при опашатите не се развива дихателен канал.
4. при тях постепенна метаморфоза.
………………………….
2. Поповите лъжички са фитофаги / по-рядко астителноядни-диатомови,зелени,синъозелени водорасли. Червото им е дъго и спирално завито прозира под кожата на коремчето.Челюстите са с рогов клюн.
3. При попови лъжички се развива дихателен канал (тръба), през която водата излиза навън, след като умие вътрешните хриле.
4. При безопашати-рязка метаморфоза.

Възрастните земноводни са хищници като храната се улавя с челюсти или с подхвърлящ се език. Езикът е покрит с лепкав секрет. При жабите езикът е закрепен на върха на долната челюст.Безопашатите търсят храната си със зрение ,докато опашатите я търсят със зрение и слух. За поглъщане на жертвата спомага и мускул.
Храненето при земноводните зависи от температурата на околната среда.При тези видове, които а се отдалечили от водата- предимно нощна активност. Окраската при земноводни- защитна, прикриваща. Като цяло в природтата има промени в интензивността на оцветяването- горски крастави жаби. Видове които притежават отровни жлези са с предупредителни окраски – р. Bombina, p. Salamandra.;видове с тяло подобно на листа на някакво растение. Реакцията на някои земноводни при опасност се свежда до поемане бързо на въздух и така бързо увеличават размерите си-крастави жаби. Бумки-контрастно оцветяване на корема; опашатите са със силно регенеративна способност- опашка или откъснати пръсти, но дори и цяло стъпало, дори крак при някои видове. Безопашати- със развити генеративни способностири. размножаване- при нашите видове единични са случаите на брачна окраска – при тритоните. При мнозинството на жаби- резонаторни мехури, за увеличаване на издаваните звуци. При опашатите сперматозоидите са в сперматофор.
Оплождането е винаги вътрешно,но обикновено правилото е без копулация.. Мъжкият обхваща женската през различни места- през задните ил през предните крайници. Целта е да се приближат клоаките двата пола- по-голяма възможност за оплождане на яйцата. При опашатите земноводните се развива яйце или ..................... . Оплодените яйца се съдържат в женската.Във водоема се раждат ларви. При бзопашати е голямо изключение. При тях малките се изхранват от секрет, отделян от яйцепрожодите на женската. Има само 1 вид жаба с копулационен орган- в скалистите ланини на С. Америка, опашата жаба. Късата опашка при нея се отваря клоаката – обитатели на бързо течащите води, привидна копулация и допир на двата пола. При някои земноводни- грижа за поколението. От европейските видове това се наблюдава при роднини на нашите бумки –р. Alytes obstetricans. – жаба акушерка. При нея мъжкият навива шнура от няколко десетки яйца около задните си крайници и ги носи със себе си до излюпването на поповите лъжички. При ропическите видове жаби се наблюдават други грижи за поколението. Pipa Americana. Тишично воден вид. При нея кожата на гърба силно набъбва при яйцеснасяне, има удължаване на клоакта подобно на яйцеполагало. Яйцата се снасят на гърба на женската, а мъжкият ги опложда (полива със семенна течност) и постепенно ги разделя в набъбналата на гърба кожа. Всяко яйце се покрива с рогово капаче. Тя носо със себе си яйцата и след няколко седмици от тях се излюпват малки жабчета.Други приспособления са свързани с това да се намали максимално загубата на яйца. При троп. жаби те се залепват от женската, в тях се снасят яйцата ,допълва се с вода от валежите и в това микроязовирче спротича ембриогенеза. В нашите ширини земноводните прекарват зимата анабиоза- зимен сън, но в тропическите области те са в летен сън. Това се отнася и за пустинни области. Роднини на нашите чесновници са заровени под земята и след най малкия дъйд се изкопават и излизат на повърхността. Те реагират на шума от падащите капки върху пясъка. Зимният сън не е задължителен при нашите жаби. Те изпадат в летаргия. Дори в Софийското поле, край топли води в най-големия студ се чуват крякащи жаби.Териториални животни помнят места за размножаване, ориентират се в пространството, привурзаност към водоема още през ларвалното развитие. У нас един случай на размножителна миграция- от порядъка на няколко десетки км. Няма място в планината за размножаването им и се спускат надолу-затворена крастава жаба може да доживее до 36 год а бумка до 29 години.

Тема23:Клас Reptilia

Влечугите са произлезли от лабиринтоносните земноводни. Те са група която не е свързана със съвременните земноводни. Появата на земноводните е преди около 310 мил години през долен Карбон на Палеозойската ера.Първите дребни влечуги са обединени в групата Cotylosanria и от нея впоследствие са дивертирали всички други влечуги. Предполага се ,че още в началото на еволюцията от този клон са се развили 3 еволюционни направления- едното е довело до началото на формирането на костенурките, второто на пеликозаврите и произлезлите от тях бозайници, а третото на всички останали влечуги. През Перм-края на Палеозойската ера, преди окло 200 мил год. започват мощни планинообразувателни процеси , интензивна вулканска дейност и свързване на цялата земна суша в един гигантски континент- Пангея.Това е било свързано с общо засушаване и изчезване на влажните местообитания на древните земноводни и съответно примитивните влечуги. Тогава за около 2-3 милиона години умират 95% от всички животински видове на планетата, смяна на растителността. Това ,обаче, е разчистила пътя за еволюцията на динозаврите. През следващите 150 милиона година на Мезозойската ера не са настъпвали катастрофални климатични промени, почти постоянни за много дълъг период от време- това е направило възможно много бързото развитие на динозаврите и има е позволило действително без конкуренция и врагове да завладеят водата и сушата.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВЛЕЧУГИТЕ
Тя се базира на разположението на слепоочните отвори (темпорални отвори) на черапа за олекотяване.
Първият подклас Anapsoda –без темпорални отвори с един рецентен разред до наши дни-разред Chelonia (костенурки)
Втори подклас Pelicosauria



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зоология - лексии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.