Зоология - лексии


Категория на документа: Биология


Протозоите са животни , които морфологично съответстват на една клетка , а функционално на самостоятелен организъм. Известни са около 70 хил. вида като половината са фосилни. Населяват сладки и солени води , почви , а около 1/3 от рецентните видове са паразити по растения и жовотни. Различни са разбиранията за системното разположение на групата и редица автори не я възприемат като естествена , а като сборен таксон. Най – характерни белези:
1.Протозоите в преобладаващата си част са една кл. , която съдържа цитоплазма и ядро (еукариотни) орг. Техните размери са 5 – 250 микрона обвити са с клетъчна мембрана по рядко се среща вътрешен или външен скелет на кл. Също така рядко се срещат и колониални протозои образувани от няколко или множество кл.
2.Цитоплазмата има сложен строеж – 2 слоя – външния слой ектоплазма е по - прозрачен и плътен , беден на кл. органоиди. Вътрешния слой ендоплазма е полутечен и богат на органоиди. Наред с органоиди характерни за многоклетъчните организми ( Апарат на Голджи , Едноплазмена мрежа , митохондрии и др.)протозоите имат специфични органоиди като съкратителна или пулсираща вакуола , кинетосома , цистом ( кл. уста ), цитофаренкс ( кл.глътка) цитопрот(кл. уста). Цитоплазмата е с дисперсна фаза от гигантски молекули и белтъчен комплекс в дисперсната среда – вода с разтворени соли в нея. В нея протича непрекъснат процес на обратима желатинизация и преминаване на белтъци от течно агрегатно състояние (зол) в желатинообразно състояние (гел) .Чрез тези процеси се усъществява напречно амебовидно движение на протозоите , поемането на хр. частици и т. н.
3.Ядрото обикновено е едно , по-рядко 2 или повече среща се и ядрен дуализъм , различни по размер и функция ядра – генеративен микронуклеус и соматичен макронуклеус. В ядрото има 1 или повече ядърца (кариозоми) , хроматин и кариолимфа.Ядрото е обвито с двумембранна обвивка пронизана с множество пори. Кариозомата е РНК + белтъци , а хроматина деспирализирани хромозоми , т. е. дезоксинуклеопротеиди.
4.Протозоите имат спец.двигателни органоиди.Това са псевдоподи ( при кореноножките ) , камшичетата ( камшечести) , реснички ( инфузорите)
5. Съкратителната вакуола е органоид с осморегулативна и от части отделителна функция. Мнозинството сладководни видове натрупват в нея излишната вода, която навлиза непрекъснато в цитоплазмата по осмотичен път , заедно с излишната вода се изхвърлят навън и метаболитни продукти през каналче като връзка м/у пулсиращата вакуола и клетъчната стена
6.Мнозинството протозои се хранят с готови орг. в-ва ( хетеротрофни орг.) , които поглъщат под формата на твърди хранителни частици. Това хранене е наречено холозойно. Предимно паразитните протозои поемат по осмотичен път разтворените орг. съединения от заобикалящата ги среда . Този тип хранене се нарича сапрозойно ( хетеротрофно) .Поетите хранителни частици или разтворените органични съединения навлизат в цитоплазмата с част от клетъчната обвивка като хранителни вакуоли . В тях става смилането на хранителните в-ва до по-прости и несмлени части на храната се изхвърлят от вакуолата навън.Срещат се протозои , които подобно на растенията синтезират от неорганични органични съединения чрез фотосинтеза ( автотрофно ).Има групи , в които част от видовете са с холозоино , а др. част с автотрофно хранене. Има и видове , които в зависимост от условията на средата са с автотрофно или с холозойно хранене.Когато храненето е по повече от 1 начин говорим за миксотрофно ( смесено) хранене.
7. Протозоите имат жизнен цикъл , който се изразява в редуването на строго определени стадии в развитието на клетката.Жизненият цикъл е отрязъка м/у 2 еднозначни стадия.По това протозоите се отличават от кл. на мнгоклетъчните животни.
8. Много протозои се инцистират при неблагоприятни условия. В състояние на цисти с плътна обвивка преживяват дълго време. Някои амеби и инфозории до 10 – 15 год.
9.Размножаване – полово и безполово
Безполовото бива просто делене на две
- полинтомия – поредица от деления без междинно нарастване на новоформиращите се клетки
- пъпкуване – единият новоформирал се индивид е много по- дребен от другия
- синтомия – многократно ядрено делене и разпадане на майчиният индивид на толкова дъщерни клетки , колкото са ядрата
Полово
- копулация – сливане на специализирани полови клетки ( гамети ) в една клетка зигота
- конюгация – размяна на ядрен материал м/у два временно свързани индивида ( в клетъчната обвивка )
При огромната си част от поротзоите има редуване на полово и безполово размножаване
Значение на протозоите
Почти няма биотоп с мин. количество вода , в които да не са открити протозои , а техните цисти са навсякъде , дори високо в атмосферата . Различават се като група в биологичен прогрес . Според типа на обитаваните водоеми различаваме сладководни , брекични ( полусолени ) , морски , а също така и почвени протозои . Тези основни екогрупи са с по-малки екокатегории като например морските могат да бъдат неустонни по повърхностната ципа на морето , планктонни ( водния слой ) , бентосни ( морското дъно) и т.н. Протозоите са в основата на хранителните вериги в голямо разнообразие. Използват се за храна от голям брой безгръбначни и гръбначни животни като червеи , мекотели , ракообразни , риби , ларви. Предимно кореноножките и инфузориите имат важна роля в самопречистването на водите. Те се хранят предимно с бактерии бключитено и много патогенни за животните и човека. Почвените протозои имат важна роля в трансформирането и натрупването на органични в-ва в почвата.Редица видове са моделни обекти при проучванията в областа на биохимията , биофизиката , генетика и много други науки . Скелетите на морски едноклетъчни са обр. и обр. в момента мощни седименти на морското дъно , които с времето се превръщат в седиментни скали.По нашето Черноморие такива скали са нумулитните варовици , образувани от някога живелите кореминифери . Някои протозои с твърд скелет са ръководни вкаменелости при стратиграфията и проучванията на нефтените находища. Твърде голям брой протозои причинители на болести при човека и животните ( малария , амебиози , трихомонози , кокцидиози),същевременно има някои паразити по вредни насекоми , които се използват в биологичната борба.
Класификация – в царство едноклетъчни има 7 типа , 27 класа
Sarcomastigophora - саркомастигофори
Sporozoa( Apicomplexa)
Infusoria( Ciliphora) – ресничести

Тема 3:Sarcomastigophora
Едноклетъчни , единични или колониални протозои с 2 типа двигателни ораганоиди ( псевдоподи ) или флагелови ( камшичета). Само при някои има 2 типа органоиди. Тялото им е голо или с външен скелет.Размножават се основно по безполов път чрез просото делене или пъпкуване , когато има полов процес той е копулация . Псевдоподите са временни образувания на цитоплазмата и според формата си биват 4 типа:
1. лобоподи – широки пръстенообразни от екто или ендоплазма
2. филодии – нишковидни , удължени са от ектоплазма
3. ретикулоподи – подобни на филодиите , но свързани помежду си с напречна връзка – анастомозиращи
4. аксоподи – излизат реално от кл. и са тънки , дълги с централна опорна нишка наречена аксонема
Флагеломите извършват винтообразни движения в течна среда с 10 – 14 оборота в секунда. Броят им варира от 1- 2 до 14 хиляди. Те са обр. от централна ос аксонема обкръжена от течна цитоплазма.Отвън са обвити от тънка външна обвивка продължение на клетъчната мембрана. Аксонемата е изградена от 9 двойки микротубили ( тръбички) обр. цилиндър , в чиито център е двойка централни микротубули.Камшичето започва от кинетосомата разположена в ектоплазмата . М/у кинетосомата и свързаната част на камшичето има основно телце . От него започва централна двойка микротубули. Деветте периферно движещи се микротубули обхващат кинетосомата . Микротубулите са изградени от съкратителен белтък тубулин. Половото размножаване е само копулация . Тя бива 3 типа в зависимост от това дали има разлика в размера и подвижността на гаметите
- изогамна копулация – м/у външно неразличаваще се гамети

- анизогамна – м/у 2 подвижни гамети ясноразличими по форма и размер;по дребната микрогамета е мъжката , а по едрата макрогамета е женската

- оогамна – при нея макрогаметата е многократно по- голяма от микрогаметата и е неподвижна;наблюдава се при колониалните камшичести ; при многоклетъчните ; особеност при еднокл. - след копулация се формира зигота , която е 2n , първите 2 деления са мейотични , всички останали са - n
Безполовото размножаване е чрез просто делене ( пъпкуване)
20 хиляди вида в 3 подтипа:
I подтип – Mastgofora - едноклетъчни с двигателно органели флагелум , но има и видове с псевдоподи.Характерна особеност е че много видове имат хлоропласти и са с автотрофно хранене ( пигменти – хлорофил , пикопирин и др.).Тези автотрофни камшичести се приемат като преход м/у животинското и растителното царство.Размножаването е безполово чрез просто делене , при половото ( и от трите типа ) с характерна особеност , че зиготата е 2n
Разделят се на 2 класа
1. кл.Phytomastigophorea
2. кл.Zoomastigoforea
Първият клас обединява както видове с автотрофно хранене така и морфологично близки родствени видове без хлоропласти.Авторофните синтезират скорбяла или сходни полизахариди. Тези видове притежават специфичен органоид – стигма със светлочувствителна функция . Растителните камшичести са предимно свързани , живеещи във вода , влажна почва и др. субстрати . Характерни видове:на упражнения
• колониялани камшичести
разред Volvocida

Волвоксите са със сферични колонии ,които са както оцветени ( автотрофно хранене) , така и безцветни с 2 или 4 флагелума

род Volvocida




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зоология - лексии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.