Зоология - лексии


Категория на документа: Биология


Като общоприет прародител на на първата група e Археоптериксът (archeopterics lytographika) – открит 1860 В Германия. Той е на около 150 мил години –през ЮРА. Имал е изглед изцяло на птица ,размер колкото сврака или гълъб и по 1 чифт пера от всеки прешлян.Имал е подвижни пръсти на края на крилата, а в/у челюстите има еднообразн зъби , преполага се,че е летял отгоре надолу, подхранва се теорията,че от прескачане по дървета са преминали на летящ начин- Археоптериксът не е можел да лети и да сгъва крилата си. Възприема се като сляпо звено на еволюцията. Едва през последните 10 години вървят много интензивни палеонтологични проучвания в Китай и там се намират предимно запазени скелети на confuciornis santus – зъбата птица , обаче летяла, със скелет,характерен за съжременните птици, на възраст колкото археоптерикса. Направлението на Гущероопашати в карая на мезозойската ера е представено от голям брой видове от различни групи (водни, горски), които са загубили зъбите и освен това са формирали опашка със сливане на прешляните. В края на Мезозоя изчезва и цялото това направление Sauriurae.
Произходът на Ornithurae не е много ясен, тъй като липсват древни находки- начало на Креда. Първи – зъбати, само в задната част на клюна , в предната част няма зъби. Характерен е трикостният канал, гръдната кост с голям тил. В края на Мезозоя са с всички съвременни направления, но Ornithurae изчезват в края му. Вкрая на Мезозоя са открити първите 4 разреда с единични представители от съвременните Ornithurae, които се разглеждат като група в еволюционен прогрес с около 9000 вида по настоящем.
Обща хар-ка :
При птиците кожата е сравнително тънка, суха, лишена от жлези- имат само една кожна жлеза- тръткова жлеза. Секретът от трътковата жлеза служи за ...? на оперението, смазка на оперението. Кожно образувание- това са перата.Схема 7
Перото произлиза от люспите при влечугите. Частите на перото са съответно дръжка с разклонения и ос, от която те излизат. В основата на дръжката е разположен долен отвор – през него навлиза пулпата …?. В мястото, където започват разклоненията, започва горният отвор. Летателната повърхност – ветрило. Самото ветрило е изградено от разклонения от няколко порядъка. Разклонения от 1ви порядък са разклоненията настрани, а нагоре и надолу ото тях –разклоненията от 2ри порядък.Схема 8
По разклоненията от втория порядък , които са насочени към края на перото, са разположени малки кукички. С тях се свързват долните разклонения от втори порядък.Така се оформя здравината на ветрилото. Различават се няколко вида пера:
- пухови пера, имат къса дръжка от която излизат много разклонения ,без да формират ветрило. Наричат се plumulae и са разположени равномерно по цялото тяло. Функцията им е термоизолационна.
- същински пера (покривни) plumae , покриват неравномерно тялото и биват 3 типа:
4. контурни- разположени по глава, шия, труп; разположени са в ивици
5. махови- големите пера разположени по крилата
6. кормилни- оформят опашката

- космовидни/нишковидни пера filoplumae –те са от една ос, от която не излизат разклонения или са малко – 1,2. Имат форма на косъм или нишка. Разположени са по цялото тяло, някои предполагат,че имат сетивна функция.
Клюн ranfoteka- служи за усвояване на всички хр източници и непрекъснато расте. Има рогова обвивка.Смяната на оперението се нарича линеене.
Опорна с-ма при птиците:Многобройни сливания на костите в стъпалото, петата,дланта и китката, за да се формира крило и заден крайник от трилостова система. Съответно във връзка с типичното за тях сливане на прешляни във всички части на гръбначния стълб цялота тежест на тялото и напражение се поема от задните крайници – формира се таз от слето тазови кости и прешляни от гръбначния стълб. В предното поясче се формира тъи нареченият трикостен канал. При съвременните птици гръдната кост е с добре оформен ...?- за мускулатурата , движеща крилото(гръбна и коремна). Гръдният кош е от ребра от 2 полуподвижно свързани части- от гръдната част на всяко ребро има гръден израстък, който възсяда задното ребро-> разпределение на напражението в/у целия гръден кош,а не само в/у едно ребро.
Череп – има характерно сливане на кости, което формира клюна. Тъй като птците не могат да си помагат с предните крайници за обработването на храната ,те са единствената група с подвижност на горната челюст.
Мускули за сваляне и вдигане на крилото:Musculus pectoralis- сваля,Musculus supracoraidalis- вдига
Хранителна с-ма:Всички съвременни видове са без зъби за разлика от крокодилите, няма разделяне на хранителен от дихателен път с небце, добре формирана костна кухина , но имат подвижност при свързване на надклюнието с черепа.При птиците има няколко характерни особености.Хранопроводът формира издуване като торбичка. …..? e ingluviens. Служи за складиране на храната, но не за смилането и. Птиците са с двоен, жлезист и муск стомах; PROVENTZICULUS- жлезистият,образувание от долния край на хранопровода – от неговите стени се отделят хранителни ферменти хранителен сок със силна киселинност. Муск стомах (воденичка) /VENTRICULUS- мускулни стени и вътрешната повурхност е покрита с, подобно на една люспа, кожесто образувание.При птиците слепите черва са чифтни на границата м/у тънко и дебело черво. Слепите са по – развити при растителнодните видове. Правото черво се отваря в клоака.

Дихателна система:Дишането при птиците е уникално и слабо проучено. Белият дроб /PULMO е с постоянен обем и представлява с-ма от тръбички , от които с най-малък диаметър са бронхиолите, нямат характерните за бозайниците алвеоли. През техните стени става газообменът. Бял дроб – в левия и десен бял дроб навлиза по един бронх , който се разпада на второстепенни бронхи. Някои от тези разклонения минават през белия дроб , без да дават разклонения, само го пробиват и образуват тънкостенни мехури (CELULAERTA). Обикновено те са 9 чифта ,2 части : предни и задни мехури. Обемът на задните мехури е много по- голям от този на предните. Те са разположени не само м/у вътрешните органи , а и м/у мускулатурата и кожата, а също и навлизат в празнините на най-големите торбести кости. Въздухът, който е в задните мехури, е с повече кислород и по-малко в.диоксид, а в предните мехури –по-малко кислород о повече в.диоксид. Те се наричат АСПИРАТОРНИ И ЕКСПИРАТОРНИ. Птиците са единствените животни с газообмен в белия дроб при вдишване и издишване. При поемане на въздух, въздухът ,който навлиза в задните мехури е чист и те увеличават обема си при вдишване. Въздухът навлиза в систената от тръби на белия дроб, избутва стария и му дава своя в предните мехури. При издишване въздухът от предните мехури директно излиза навън през бонхите, а въздухът от задните мехури , който е чист, преминава през белия дроб, отдава кислород и тогава се насочва навън. Трахеята и бронхитесе поддуржат непрекъснато отворени от цялостни костни пръстени. В мястото, където трахеята се разделя на 2 бронхи, е разположен орган, чрез който те произвеждат звуци, който се нарича SYRINX. Имат гласови връзки, гласови мускули (при пойни птици до 7 чифта).

Кръвоносна система:Птиците са първите, при които се осъществява разделяне на венозна и артериална кръв, сърцето е 4 камерно – 2 предсърдия и 2 камери.Артериална с-ма:От дясната камера излиза само 1 кръвоносен съд , разделя се на 2 и отнася кръвта към белите дробове.
1. Arteria pulmonalis- белодробна артерия
От лявата камера също излиза само 1 кръвоносен съд ,заобикаля сърцето отдясно.
2.radix aortae dextra
От корена излизат към главата и прените крайници :
3.aorta dorsalis
4.arteria annonyma.
5.arteria subclavia
6.arteria carotisСХЕМА 8

Венозна система:От белите дробове 1. Vena pulmonalis връща кръвта в лявото предсърдие. От главата и предните крайници кръвта се събира от предните кухи вени 2. Vena dextra et sinister
Схема 9
Отделителна с-ма:Бъбреците са слабо еволюирали тук спрямо влечугите и всички обитатели на солени водоеми, както и някои пустинни в-ве, подобно на споменатите жлези при костенурките- без очите, имат орбитални очни жлези. И тук метаболитният продукт е в пикочна киселина.
Полова система:Всички са разнополови с вътрешно оплождане и снасят пропорционално едри яйца.Мъжката е чифт тестиси TESTES. Те са с 2 семепровода (VASDEFFERENS), които се отварят в клоака. Копулационните органи са рядкост при птиците и единствено при гъсковите има подобен на този при влечугите с лимфа.
Женска полова с-ма.Само един яйчник- съотв ляв яйцепровод.Яйцепроводът по дължината е претърпял съществени промени при птиците. По дължината му са разположени отделите , където/в които се формират няколкото обвивки на яйцето; те се отделат от спец жлези от стените на яйцепровода. Първата обвивка –това е белтъкът, от няколко слоя. От функцията на белтъка е да снабдява ембриона с необходимото количестввода за ембриогенезата. Съответно , след като бъде формиран белтъчния слой, яйцето може да формира двойна кожеста обвивка, а в крайната част на матката са черупчестите жлези. Те отделят варовиковата черупка, която е структурирана от 2 слоя на обвивката и след отделянето и формирането и се отделят пигментите за оцветяване на яйцето. Само няколко секунди преди снясането яйцето през влагалището. То е покрито също със спец жлези, които отделят слуз. Функцията на слузта е, че улеснява снасянето и има бактерицидни свойства. Птичият ембрион започва да поема въздух и да диша с бели дробове през последната третина от ембриогенезата. В яйцето има и въздушна камера. Счита се, че тя се оформя след оплпждането.
Нервна система и сетива :При птиците са добре развити двете крила на главния мозък, но не се формира никъда кора от сиво мозъчно в-во TELENCEPHALON без кора. Оформяне на вътрвшни ядра от сиво мозъчно в-во вътрв в мозъка. Ядрата, управляващи поведението, са във вътрешността. Най-интелигентни са едрите вранови птици- като хищен бозайник.
Формиране на кожни гънки с пера в/у тях играе ролята на ушна мида при бозайниците. Такива са най-вече совите, като при някои в-ве, за по-добра локализация на жертвата, двата слухови отвора са с различна посока насочени, някои са с добре развито обоняние – киви , лешояди.
Най-добре рзвито зрение – имат пропорционално огромни очи. Всички са с цветно зрение. За подхранването на окото , про птиците има 1 допълнителен израстък- гребен или пектен, който излиза от сляпото петно и съответно е насочен вътре в стъкловидното тяло, изпълвщо окото отвътре. Служи за подхранване на този орган.

Биоекологична хар-ка на класа птици:Птиците се срещат във всеки тип местообитания на планетата, без дълбоките водни слоеве и почвения слой.Различаваме няколко основни типа птици според местообитанието:
- госко-храстови птици- много голяма група с голямо видово разнообразие, с доминиране на пойните птици. Най-характерните за тях приспособления са свързани с развитието на добра маневреност – дълга опашка и заоблени криле. Тези , които търсят храната , лазейки по стволовете обикновено са със здрави , силно закривени нокти, опашката им е от еластични , но твърди и здрави пера. Използват я за подпиране- кълвачи , дърволазки. Горско- храст в-ве скачат едновременно с двата крака. В-вете са се приспособили да дълбаят кората и дървесината. Имат длетовидни клюнове. При много в-ве – типични горски, пръстите са разположени 2 с/у 2 – кълвачи, сиви кукувици, папагали. Птиците в горите и храсталаците често гнездят в дупки и полухралупи , но само кълвачите сами ги издълбават.
- Птици на откритите пространства – в-ве със защитна окраска, които трудно се забелязват в тревната растителност, повечето ходят по земята. Мнозинството гнездят на земята в открити гнезда и съотв яйцата и малките са със защитна окраска – пъстри яйца , малки покрити с пух, трудно се рзличават сред растителността. Малките са от групата на гнездобегълците – щраусоподобни
- Крайводни обитатели- включва птици обикн с дълги пръсти на краката , дълги крака и при много в-ве с дълга шия. При част от двете се наблюдава странично сплеснато тяло. При много в-ве се наблюдава обща или отделна за всеки пръст плавателна ципа. Към тази група са щъркелоподобни птици, жеравоподобни,гъскоподобни и др. Във връзка с храната е разл и формата и размерите на клюна – той е дълъг копие виден за улавяне. Може да е удължен, извит нагоре, но клюнът може и да е приплеснат формирайки цедка за пречистване на тинята и водата. Малките много често са гнездобегълци при гъскоподобни, жеравоподобни и т.н. Доста видове от групата гнездят колониално.
- Водни обитатели – тук се вкл добри летци, плувци, а по-малко са добри гмуркачи. Подводен полет при пингвини. Останалите видове са с основен двигател плавателната ципа на краката , крилата. Гмуркащите се видове са с по- плътен скелет и крилата им са превърнато в своеобразни плавници – при пингвини. Сред групата преобладават колониално гнезадещи – до милиони двойки. Малките са гнездожилци или от преходен тип. Преобладаващата част са ихтиофаги, както и с други водни безгръбначни.
Полети – няколко вида:Активен или махов полет , характерен за всички летящи видове. Реещ полет е набиране на височина без махане използвайки възходящи възд потоци. Планиращ е ,когато птиците летя с разтворени криле , губейки височина постепенно. Различаваме статичен и динамичен въздух. Планиране се осъществява над обширните водни пространства и в-вете са с дълги итесни крила.Статичното е над сушата ,като се използват възд потоци с по-постоянна посока и сила, в-вете са с по-широки криле – щъркели жерави,лешояди пеликани.

Хранене :Малко са растителноядните видове – фитофаги, хранещи се със зелени части; повечето фитофаги са със семена, плодове и нектар.Зоофагите са преобладаващата част от птиците- спец ентомофаги, много пойни видове, ихтиофаги- рибоядни пеликани , рибарки. Херпетофаг с влечуги е орелът змияр, орнитофаги се хранят с птици – ястреби, соколи,миофаги- смалки бозайници- соколоподобни, сови; некрофаги- с мъраша – лешояди ; има и пойни всеядни видове- папагалоподобни, вранови.

Окраска:Различна брачна окраска – тя е окрасяващи пера и е по-ярка. През неразмножителния период много видове са със семпла защитна окраска (извънбрачна).Предимно при дългоживеещите птици с по-късно достигане до полова зрялост има младежко оперение. В зависимост от оцветяването на перата различаваме съотв полов , възрастов и полов диморфизъм. Смяната на перата се нарича линеене. Мнозинството от видове линеят най-малко 1 път. Линеенето, при което се сменят най-големите махови и опашни пера се нарича пълно линеене. Линеенето, при което се сменят отделни израстъци от контурните пера се нарича непълно. За преминаване ит брачно в извънбрачно – непълно линеене. Пълното линеене – след като свърши размнож период и се подготвят за миграция. Мъжките са по-ярко оперени и са по едри по размери от женските – по правило при птици. Изключение по отношение на размери са хищните птици – по правило мъжките са по-дребни от женските.
Размножаване:Поради енергоемката размножителна с-ма, при птиците- много едри яйца, строеж на гнездо, инкубация, хранене на малките и последващо обучение, най- често при птиците се наблюдава моногамна размножителна с-ма – изкл сред гръбначните животни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зоология - лексии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.