Зоология - лексии


Категория на документа: Биология



При инфузориите 2 или повече съкратителни вакуоли( централната цистерна се свързва чрез микроскопично каналче и през него навън с изхвърля излишната вода)
• Наблюдава се ядрен дуализъм.Имат 1 или няколко по-едри големи ядра(macronukleus), отговарящи за клетъчния метаболизъм и съответно 1 или няколко дребни ядра (micronucleus) , които се наричат генеративни и са свързани с размножаването
• Не се развиват центриоли при клетъчното делене
• Размножаването им е полово и безполово с редуване ,като при еуглената разделянето е по надлъжната ос , а при чехълчето деленето е по напречната ос и затова е несиметрично (двата дъщерни вида трябва сами да оформят органелите си). Половият процес е конюгация(само при тях)

конюгация – допиране и свързване на 2 индивида, размяна на генетичен материял между тях и последващото им разделяне

Свързването е чрез цитоплазматичен мост. Макронуклеосите дегенерират. Микронуклеусите се делят мейотично до 4 микронуклеуса(хаплоидни).3 от тях дегенерират. Останалият се дели на 2 .Става размяна на 1 микронуклеус между конюгантите( мигриращ микронуклеус).Накрая се формира общ микронуклеус във всеки от индивидите (синкарион – с наследствена информация от двата индивида). Синкарионът е диплоиден и всички останали са диплоидни,следва разделяне на двата индивида и се формира нормален ядрен апарат
• свободноживеещи , малко прикрепени
• влажни местообитания
• ~ ¼ паразити , но по- често ектопаразити по жовотните

Филогения – родствена връзка между едноклетъчните животни

Поради липса на палеологични доказателства , въпроса за произход е спорен

Саркомастигофорите се определят като най- примитивни
 Камшичести – от една страна като най- примитивни с автотрофно хранене , дали началото на растенията и животните е от едноклетъчни?. Сложно устроените им пластиди и камшичетата , които съществено се отличават от камшичетата на бактериите,наложи ревизия на това схващане
 Саркодовите – най- примитивни с амебовидното им хетеротрофно хранене , но наличието на камшиче при гаметите на някои видове поставя под съмнение това твърдение
Налага се теория за общ произход на двете групи от измрели еукариотни форми , появили се още в началото на протерозойската ера преди ~ 2 хил. млн. години.От двата типа на Саркомастигофора са произлезли останалите типове едноклетъчни, сходството в устройството на ресничките и камшичетат.Това е доказателство за произхода на ресничести от камшичести.Формирането на камшичета при гаметите на някои спорозоа е доказателство за произхода им от подтип Sarcodina.

Тема6:Подцарство Metazoa – Многоклетъчни животни

Отличават се от еднокл. по следните осн. белези и характеристики:
1. Тялото им е изградено от голям брой клетки , които са специализирани структурно и функционално да изпълняват опр. функция. В процеса на диференциацията си клетките загубват способността си да изпълняват много други функции. При еднокл. кл. е самостоятелен организъм , способен да изпълнява всички жиснени функции
2. Многокл. имат сложно развитие , чието начало се поставя от 1 клетка – зигота. Порцесът на началното й делене – митотично ,наричаме браздене и при него се получават голям брой клетки. Те се подреждат в 1 ред , формирайки сфера , чиято празнина се нарича бластуциол , клетките се наричат бластумери , а този стадии е бластула. Чрез вдлъбване на стените на бластулата в бластуциола( инвагинация) се преминава към следващия етап – гаструла. Гаструлата е със стени от 2 реда клетки и централна празнина. Външният слой клетки е ектодермата , вътрешният съответно еднодермата. Следва процес на по – нататъшна диференциация. Най- просто устоените многокл. животни имат телесна стена само от екто – и ендодерма. Процесът на формиране на нов организъм от зигота – ембриогенеза ( ембрионално развитие).След ембрионалното развитие на индивида следва онтогенеза (индивидуално развитие)
3. Клетките на многокл. , в процеса на диференциацията си , изграждат тъкани. Тъканите обикновено са комплекс от клетки , обикновено с еднакъв произход , сходна структура и функции. Така при по – висшите групи различаваме епителна , съединителна , мускулна , кръвна , полова и т.н.
4. Органите са части от тялото , които изпълняват определени функции и често са изградени от различни тъкани.При по – висшите многокл. осн. жизнени функции се изпълняват от системи от органи
5. Многокл. животни се хранят хетеротрофно , поглъщайки части или цели организми. Те са подвижни животни или само стадии от развитието им е подвижен ( чрез него се разселват). По тези две особености се отличават от многокл. растения и гъби.Приема се че многоклетъчните са произлезли от колониални камшичести със сферична колония с централна празнина. Камшичетата са били насочени навън , а клетките са били недиференцирани соматични и диференцирани – полови кл. Хипотетичната колония е наподобявала колонии на валвокс и на стадии бластула от ендогенезата. По – нататъшната специализация е била насочена към специализиране на отдел кл. в изпълнението на опр. функции , а не в специализация на органелите.

Първият надраздел е Parazoa. От този надраздел Тип Porifera/Spongia – Животински гъби
• около 5000 вида
• обитатели на топли и солени морета
• едни от най-примитивните многоклетъчни животни
• тяло изградено от екто- и ендодерма – между тях се разполага недиференцирана маса– мезоглея с разнородни по строеж и функции клетки
• липсват типични по устройство нервни и мускулни кл.
• няма специализирани органи или системи , поради което са отделени в самостоятелен надраздел Eumetazoa – същински многоклетъчни
• стените на тялото им затварят 1 централна празнина , което се нарича оскуларна или парагастрална. Тя се свързва с външната среда чрез отвор оскулум.Тялото е покрито от специализирани клетки – пинакоцити – наподобяват на епителните при по – висшите животни.Някои от тези клетки имат централен отвор – пора , от която продължава каналче , отварящи се в оскуларна празнина. Сред мезоглеят има недиференцирани клетки , наречени амебоцити. Те образуват псевдоподи и са подвижни , могат да поглъщат частици , да пренасят хранителни вещества до други клетки и да се превръщат във всички видове клетки от тялото. В мезоглеята и извън нея са опорните елементи , които биват от органично вещество – спонгин – белтък близък до белтъка на коприната с много високо съдържание на йод – до 14 % или неогранични спикули (подобни на игли) съответно от Ca CO3 или силициеви SiO2 , които се формират от клетки – склеробласти. Миоцитите са клетки , вретеновидни с миофибрили със съкратителна функция. Има също и звездовидни кл. , които се свързват с опорна функция.Най-вътрешните стени към оскуларната празнина са с ентодермален произход
- хоаноцити.Хоаницитите притежават 1 камшиче , заобиколено от якичка , насочени към празнината. От трептенето на камшичето се формира воден ток , като водата навлиза през порите на пинакоцитите , преминава през каналчето или в оскуларната празнина и я напуска през оскулума. Заедно с водата в празнината навлизат и различни микроорганизми , както и микрочастици. Тези микрочастици се улавят , смилат се и се предават навътре в клетката на мезоглеята. Познати са 3 морфологични типа на устройство при гъбите.Те са свързани с удебеляване на стените , усложняване на системата от канали в тях и пазположението на хоаноцитите.
 1 тип – Ascon - стените са тънки , каналчетата са неразклонени и хоаноцитите са раположени равномерно по вътршните стени на оскуларната празнина
 2 тип – Sycon – каналчетата се разширяват и в тези разширения навлизат хоаноцитите – стени по – дебели
 3 тип – Leucon - каналчетата многократно се разклоняват и формират множество вътрешни разширения , в които са хоаноцитите.Изчезва обемистата иначе оскуларна празнина
• Размножаването при гъбите бива полово и безполово. Безполовото е чрез външно и вътршно пъпкуване.При външното в основата на тялото се формира израстък с части от всички слоеве на тялото.Той нараства,формира собствен оскулум , но обикновено остава свързан с майчиния индивид.Вътрешното пъпкуване – струпване на амебоцити в мезоглеята.Обививат се в двойна обвивка от спонгин – гемула.През зимата гъбата умира , гемулите падат на дъното и така преживяват неблагоприятния сезон и от тях следващите години се развиват нови индивиди.

Полово размножаване на животинските видове

Чрез оогамна копулация – половите клетки се обр. от гаметите в мезоглеята.При хермафродитните видове се наблюдава протандрия( по – ранно узряване на сперматозоидите , по – късно на яйцеклетките ).Зрелите сперматозоиди напускат майчиния индивид през оскулума и ако влезнат в друг индивид със зрели яйцеклетки , следва оплождане. От зиготата се развива ларва (свободноживееща) .Тя напуска майчиния индивид през оскулума.Два типа клетки изграждат ларвата – в предната част по -дребни кл. , снабдени с флагелум , нар. се микромери , в задната част кл. са без флагелуми и по-едри – макромери. След известно време ларвата се подготвя за прикрепване към свободен предмет.Прикрепяват се ,следва разместване на двата слоя кл. Микромерите ( с камшичета) от повърхността мигрират във вътрешността и от тях се развиват хоаноцитите.Обратно макромерите от вътрешността се изместват на повърхността и от тях се формират пинакоцитите, наблюдава се само при този вид, формирането на зародишна ектодерма на вътрешния слой кл. покриващи оскуларната празнина , а от зародишния слой ентодерма – покривните кл. на тялото на гъбата.Огромна регенерационна способност - обуславя се от слаба специализация на кл. ( от малко късче може да се възстанови целия индивид).

Тема 7:Тип Coelenterata – Мешести




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зоология - лексии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.