Зоология - лексии


Категория на документа: Биология



Кожно – мускулна торба – отвън е покрита от кутикула , отделена от еднослойния епител под нея.Епителът е богат на жлезисти кл. , чиито скелет е важен за движението и кожното дишане , особено при почвените.Следва двупластна мускулатура , пръстеновидна отвън , отвътре – надлъжна. Следва за първи път същинска телесна празнина(cаelom).Вътрешните органи и стените на кожно – мускулната торба са покрити с перитонеален епител с мезодермален произход.Целомът е изпълнен с течност , в която има фагоцитиращи амебовидни кл. и е с разнообразни функции:транспорт на хр. в-ва , поема отпадни продукти от околните тъкани , в нея съзряват половите жлвзи при някои видове червеи – телесната празнина не е цялостна по дължината на тялото.На границата м/у съседни членчета тя е разделена от напречна преграда – септа и мезантериална преграда.
• Храносмилателна система – червото е с добре диференцирани 3 отдела – предно и задно черво – ектодермален произход ,а средно черво с едтодермален произход.Предното черво започва от устния отвор , следва глътка(pharynx), хранопровод(aesophagus) и стомах(gaster).Средното черво е с гръбно разположена гънка.Нарича се тифлозолис – за увеличаване на повърхността за смилане и всмукване.Задното черво се отваря с анус , който е в/у пугидиума.
• Кръвоносна система- при мнозинството видове е затворена,кръвта се движи в съдове със собствени стени.Част от по-големите съдове , най-често гръбноразположеният са с пулсуращи стени , изпълняват функцията на липсващо сърце.Кръвта се движи гръбно и коремно.Има видове , при които в кръвта има дихателен пигмент – хемоглобин.
• Отделитена система – от двойка метанефридии в сегмент.Последните се състоят от фунийка с реснички по края , отварящя се в целома. От фунийката започва тънко и дълго каналче , правещо множество извивки. Фунийката – нефростома.Следва разширение на канала в пикочно мехурче(vesicular urinaria).Всяко каналче се отваря странично на тялото в нефропора.
• Централната нервна система се състои от по 1 чифт надглътачни и подглътачни ганглии.Те са свързани с конективи и чифтна коремна нервна верига.Сетивна функция изпълняват много голям брой чуватвителни кл. в кожата, а на главовия край,съответно , това са антени , ресничести ямички , прости очи , статоцисти(равновесни органи).

Тема11:Тип Mollusca(Мекотели)

Обединява около 130000 вида,които са предимно морски,по-малко сладководни и само белодробните охлюви кл. Gastropoda от покл. Pulmonata са завладели огромно разнообразие от сухоземни местообитания. Мекотелите се разглеждат като група в биологичен прогрес – голямо разнообразие от заемани местообитания и понастоящем се описват все повече и повече.Мекотелите се отличават от останалите типове безгръбначни животни и по редица особености в устройството си.
• тялото им се състои от глава,труп и крак и са без метамерия(нямат начленявания); главата носи сетивни органи и в/у нея е устния отвор;главата може да е редуцирана при прикрепените форми. Кракът е мускулест израстък на трупа,той се видоизменя при главоногите в пипала и фунийка
• кожен израстък на трупа – нарича се мантия,обгръща тялото и загражда празнина около него. Тази празнина е външно пространство вкл. в границите на тялото – мантийна празнина(ектодермален произход).В манитйната празнина се разполага мантиен комплекс(к-с от органи) – той вкл. дихателните органи,отворите на храносмилателната, половата и отделителната система,вкл. слизести жлези и др.
• външен ектодермален епителен слой кл. на мантията изгражда черупка – раковина; раковината е трислойна, слоевете имат белтъчна и полизахаридна обемна основа,в/у която се натрупват CaCO3 .Най- външният слой е от полизахариди и белтъци. При варовиковите черупки растежа е заедно с порастването на животното по ръба на мантията ,т.е. при охлюва това е около отовора.Нарастването на дебелина на раковината е по цялата повърхност на мантията
• целомът при тях е запазен само в околосърдечната празнина(торбичка) – перикардиум и тази на половите жлези(гонадите).Останалата част е запълнена със съединителна тъкан
• храносмилателна система –тя е еволюирала и при тях се появяват много кл.; храносмилателните жлези, слюнчени жлези и хепатопанкреас(чернодробна жлеза); смилането на храната при тях е предимно извънклетъчно.Глътката(pharynx) формира челюстен апарат служещ за улавяне и раздробяване на храната – това са челюстни пластинки и радула(повърхността на радулата е с множество зъбчета),която се движи от специализирана мускулатура и действа като пила,служи за откъсване на храната от дребни късчета;след хранопровода има добреобособен стомах(gaster) ;те и стомаха са от предното черво с ектодермален произход.В стомаха се отваря хепатопанкреас.Той отделя ензими за смилане на въглехидратите.В с-мата от канали на хепатопанкреаса става всмукване на смляната храна;от кл. в стените на тези канали е възможно и фагоцитиране – вътрекл. смилане на вече раздробена храна
• дихателна система- хриле(ктенидии) – при споменатата група стените на мантийната празнина оформят бял дроб.Ктенидиите имат централна ос,от която излизат множество хрилни листенца – филаменти за увеличаване на повърхността. Белодробните видове са с мантийна празнина само с един отвор. Този отвор е дихателния отвор – pneustoma. Дъното на мантийната празнина при тях е мускулесто. то действа като диафрагма при бозайниците – за приемане и изтласкване на въздуха.Съкращаването на мускулатурата при отваряне на pseudostoma води до увеличаване обема на празнината.Следва затваряне на отвора и отпускане на мускулатурата. В резултат на това се увеличава налягането на въздуха в празнината и се извършва газообмен.Увеличаването на дихателната площна мантийна празнина е чрез нагъване на стените й.
• Кръвоносна система – отворена – кръвта тече във вътрешни празнини м/у органите, които са без собствени стени. Тези кръвоносни съдове се наричат синуси и локуни. Имат сърце,както и при останалите безгръбначни е артериално,то е от камера и 2 предсърдия. Само при висшите главоноги(кл. Cephalopoda) е добре развита капилярната система и кръвоносната им е като цяло почти затворена. Дихателния пигмент е хемоцианин – при него вместо Fe има Cu и оцветяването му е синкаво
• Отделителна система – тя е от метанефридиален тип,като метанефридиите се събрани в компактно образувание – бъбрек.Отделителните канали тук са силно удължени и е засилен контакта с кръвоносната система.Това дава въможност за обратно всмукване и секреция в метанефридиалното каналче.Нефростомите се отварят в перикардиалната торбичка. Сухоземните охлюви отделят пикочна киселина(икономия на H2O)
• Нервна система – тя е еволюирала към редукция на нервните стволове и обособена на няколко двойки ганглии – при главоногите Cephalopoda те се сливат само в едно окологлътачно струпване.Сетивните органи са достигнали едно доста по-високо равнище при плаващите групи.Това са хеморецептори,статоцисти( равновесни органи), осфрадиуми с равновесна функция и очи – зрителни органи
• Полови системи и размножаване-тук се срещат разделнопови протоандрични и едновременно хермафродити.При тях половоте жлези са със самостоятелни проводници. Вътрешно оплождане,но може и външно.При водните развитието е непряко,а при сухоземните охлюви и главоногите развитието е пряко (няма ларвен стадии).Класифкация на тип Mollusca според усройството на черупката,крака и вътрешната система:

Клас Gastropoda (охлюви)

Голямо видово разнообразие – около 85% от типа са в този клас. Единствените сухоземни мекотели са в този клас.Охлювите се отличават от общото описание на типа по следните характерни особености:
- Охлювите са загубили вторично билатералната си симетрия,при тях трупът се завърта на 1800 спрямо главата и крака – торзия. В резултат на торзията мантийната празнина се измества напред.Десните органи от мантийния комплекс се редуцират, а съотв. левите са силно развити.
- Черупката при охлювите е спиралноразвита и турпът следва извивките на черупката. Върхът на черупката (apex) е затворен,а от другия по-широк край с отвор(aperture)се подава и крака.Този отвор се затваря с капаче(аperculum) при някои видове.Завивките(spirea) лежат в една плоскост при плоски спирални черупки или да са в разл. плоскости при турбоспирални черупки.При допиране на завивките една до друга вътрешните им стени могат да образуват кухо или плътно стълбче(columеlla). Отвора на това стълбче се нар. пъп (umbo). Черупката може да бъде ляво или дясно завита;тя е дяснозавита,ако гледайки я от към върха завивките са по посока на часовниковата стрелка. Движението се осъществява от вълнообразно съкращаване на мускулатурата на крака отзад напред
- Кръвоносната система е отворена и има оформени елементи в кръвта – амебовидни левкоцити,повечето са с дихателен пигмент – хемоцианин в кръвната плазма
- Белодробнодишащи – подклас Pulmonata и част от водните охлюви са обикновено с 1 хермафродитна полова система и протандрия. Оплождането е вътрешно при кръстосана копулация и е размяна на сперматозоиди пакетирани в сперматофори. Сперматофорите се съхраняват в семеприемник до узряване на яйцеклетките.Яйцата при висшите гастроподи са с белтъчно вещество около яйцеклетката,следва вторична обвивка обхващаща яйцекл. и белт. субстанция, вторична обвивка в/у която се отлага черупка. Развитието е пряко. Към половата систама имат торбичка съдържаща варовита спикула(любовна стрела).тя се изхвърля към приближаващия се копулант,тя се забива в крака му,но не го наранява.Спикулата се споява в крака му,след което другия изхвърля спикулата,която се забива в първия.Спикулата стимулира по- нататъшния процес на копулация – изхвърляне на пениса.Стопанскозначими видове у нас са Ranata thomasiana от сухоземните 2 са с стопанско значение – Helix pomatiq- Градиснки охлюв и H. lucorum – Лозов охлюв. Предимно като вредители нанасящи щети на зеленчукопроизводството и цветарството са голите охлюви от род Arion

клас Brivalvia, Lamellibrancia – Миди

Около 20000 вида,бавноподвижни или прикрепени водни бентоси животни.Тялото им е в двуделна черупка,като двете валви(valvae) се свързват чрез лигаменти и ключ,гръбно. Затварят се обикновено с 2 мускула,затварячи,нар. се адуктури.Главата при мидите е рудимент,а крака е развит при подвижните видове.Неподвижните видове се закрепят чрез бисусни нишки.Те се произвеждат от специализирана жлеза.Мидите са филтратори,хранят се с планктон.Той се поема заедно с храната в мантийната празнина навлизаща през входящия сифон.Движението на водата е бавно и се осъществява от ресничест апарат на мантията на хрилете и чифт устни дялове. Поетите частици заедно с храната се улавят от слузта отделяна от хрилете.По-дребните частици се насочват към устния апарат,а по-едрите се изхвърлят с водата през изходящ сифон.Поема се основно растителен планктон. Поетия с слузта планктон навлиза в стомаха и се насочва към каналите на хепатопанкреаса. Кл. на стените на каналите му поемат частиците чрез фагоцитоза за вътрекл. смиланеТук става смилането на белтъците.По- едрите частици се насочват към червото.Те се смилат частично от ензимите на въртящото се кристално тяло.Кристалното тяло е от белтъци и свързани с тези белтъци ензими – амилази,целулази или липази. Кристалното тяло се върти до 70 оборота в минута – няма аналог в животинското царство,като върха на кристалното тяло се опира и се търка в гастрален щит(от хитин).При това търкане се отделят ензимите в него. Средното им черво е с надлъжна гънка(tiflosolis ),което показва че са произлезли от прешленести червеи.Имат право задно черво – единствено при мидите в животинското царство задното черво порбива перикардиалната торбичка,преминава през камерата на сърцето,отваря се в ануса в мантийната празнина в близост до изходящия сифон.

клас Cefalopoda – Главоноги

Около 760 морски вида появили се преди около 500 млн. год., отдавна отминал разцвет и са описани като изкопаеми над 10000 вида(фосилни).Черупката при главоногите е рудимент или липсва.Те са с видоизменен крак във фунийка и 8-10 пипала за улавяне на жертвата.В/у пипалата им са разположени вендузи,при някои видове те са с опорен рогов пръстен и подобие на зъби или нокти.Мъжките индивиди пренасят сперматофорите със специално пипало – нар. се хектокутило.То е без вендузи и то може да се извива подобно на лъжица за пренасяне на сперматофорите в мантийната празнина на женската. Установено е че при някои видове хектокутила може да се откъсва,самостоятелно да търси женските, да навлезе в мантийната й празнина и да излее сперматофорите в половия й отвор.При главоногите се развива вътрешна опора от хрущялоподобна тъкан – главова капсула.Функционално отговаря на черепа на гръбначните животни.Добре развита нервна система,която е силно концентрирана като ганглийте формират струпване нар. главен мозък в централната част.Мозъкът им е разположен около хранопровода,който пробива капсулата,поради това тези хищници не могат да поглъщат едри късове храна.Затова трябва да накъсват храната.Капсулата е опора на сложно устроени очи – те се доближават до това на гръбначните животни.Храносмилането е изцяло извънклетъчно. Кръвоносната им система е осъвършенствана с добре развита капилярна мрежа.Това им дава възможност да достигат огромни размери.Така напр. дълбокоморския калмар Architenthis princeps достига 18 м. Много са и добрите плувци в тази група – с реактивно действие. Много бързо поемат вода в мантийната празнина и я изтласват през отвора – тялото отскача напред.За много видове е характерно че могат да променят бързо цвета си – пигментите кл. се нар. хроматофори – улавят се през нервна хуморална регулация и чрез очите.При безпокойство изхвърлят т.н. димна завеса – багрилото е меланин,което се изхвърля – то се синтезира в мастилена жлеза с мастилена торбичка – образувание на задното черво.

Тема 12:Тип Arthropoda - Членестоноги

Членестоногите са над 1,5-2 млн. вида.Те имат редица морфологични и физични приспособления,които са им дали възможност да завладеят огромно разнообразие от водни и сухоземни местообитания.Основни хар. белези за типа са:
• Тялото им е сегментирано с билатерална симетрия и подвижни придатъци. Сегментацията е хетерономна – членчетата се разл. по устройство,размери и форма, като се обособяват 3 отдела на тялото – глава,гърди и коремче.Броят на сегментите, които тези 3 отдела могат да се свързват(сливат) в различни комбинации при различни групи – напр. сливане на глава с гърдите – главогръд.
• Тялото им е покрито с хитинизирана кутикула,която е външната му опора (външ. скелет).Синтезира се от епидермиса под нея.Вкл. главно хитин. Той е полизахарид с голяма хим. инертност.Твърдотта му във външ. слой на кутикулата се дължи на отлагането в него на CaCO3 (екзокутикула),във вътр. слой на кутикулата (ендокутикула)хитина е мек и еластичен.Всеки един сегмент,изграден от хитин всъщност е от 4 пластинки – Tergum – гръбна , sternum – коремна , а страничните са плеврити – pleurae.Особеност при всички членестоноги е че външните им обвивки постеменно се сменя(подменя) – линеене .Животното може да расте на нарастне само при мека хитинова обвивка – от няколко часа до дни
• Придатъците на тялото са от подвижносвързани членчета чрез стави.В различните части на тялото придатъците се диференцират съобразно функциите,които ще изпълняват – напр. околоустния отвор в челюстния апарат
• Мускулатурата е напречнонабраздена,но тук мускулните снопчета формират специализирани мускули.Мускулите са заловени за опр. места по кутикулата от вътр. й страна и това дава големи двигателни способности на групата
• Телесната празнина е от смесен тип – миксоцол.Формираните зачатъци на втор. телесна празнина се разпадат и се сливат със запазените остатъци от първ. празнина
• Трите отдела на храносмилателната система са съответно предно,средно и задно черво при отделните групи са различно диференцирани.Предното и задното са покрити с хитин отвътре.При линеенето този хитин се подменя също.Челюстния апарат е от видоизменени придатъци и е специализиран към съответния начин на обработване на храната,поемане.Те имат слюнни и храносмилателни жлези
• Дихателна система – тя е от хриле,може да е от бял дроб или трахеи. Хрилете и белите дробове са видоизменени придатъци.Трахеите са въздухоносни тръбички, които се образуват чрез вгъване на покриващия тялото епидермис сред по-дълбоко разположените органи.Трахеята е с отвор на повърхността на тялото – стигма. Стигмата е с редица приспособления.От стигмата започва разклонена или неразклонена завършваща винаги сляпо – тръбичка.Най-тънките разклонения на трахеята са трахеомите,отличават вътр. органи и дори могат да навлизат в някои кл. мускулни,чревни или пък кл. на мастното тяло.Краищата на трахеите са изпълнени с течност,чието количество се саморегулира.
• Кръвоносна система – тя е с хемолимфа и е отворена.Степента на разпространение на кръвта е в силна зависимост от дихателната.Гръбния кръвоносен съд – сърцето пулсира и тласка кръвта
• Отделителна система – тя е от видоизменени метанефридии в първите членчета на някои придатъци или пък характерни само за типа малпигиеви тръбички
• Нервна система – тя е от т.нар. главен мозък – коремна нервна верига с различна степен на концентрация на ганглиите.Главния мозък е формиран от сливането на подглътачните и надглътачните ганглии.Сетивните органи са силно развити – те имат прости и сложни фасетни очи характерни за типа
• Полова система – Членестоногите са предимно разделнополови животни с пряко развитие или метаморфоза и тук има значително разнообразие в устройството на половите жлези,начина на оплождане и т.н.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зоология - лексии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.